„Мяра“: Има минимално предразположение към прогресивна скала на облагане

36,5% от пълнолетните българи са склонни да подкрепят плосък данък, но 39,6% са по-скоро за прогресивно облагане. Това показва изследване на социологическата агенция „Мяра“, направено между 5 и 13 октомври 801 пълнолетни български граждани.

Социолозите констатират, че има минимално предразположение към прогресивна скала, но няма отчетливо мнозинство. Това означава, че различните гледни точки тепърва ще търсят път към масовото съзнание.

36,5% приемат становището „Без значение кой какви доходи получава, всеки да плаща данък еднакъв процент от доходите си – например, всеки да плаща 10% данък от доходите си с т.нар. плосък данък".

Становището на 39,6% от анкетираните е, че тези, които получават по-високи доходи, трябва да плащат по-висок процент данък от доходите си – например до определени нива на доходи да плащат 10% данък, а на по-високи нива – по-висок процент данък и така да продължи прогресивното облагане.

В „Мяра“ установяват, че при най-ниските възрасти дяловете се разпределят в три еднакви третини, което означава практическа липса на формирано становище. В младите икономически активни възрасти има повече предпочитания към плосък данък, а с преминаването към по-високи възрастови категории расте предпочитанието за прогресивна скала. То е очаквано високо и като цяло сред хората с най-ниски доходи.

Очаквания за състоянието на личните финанси

От анкетата се разбира, че намалява увереността за личните финанси. През април, например, 32,2% са очаквали материалното положение на семейството им да се влоши в следващата година, през юли те са вече 40,5%, а през октомври са 41,5%.

Очакванията от типа „ще остане същото“ осезаемо намаляват в тримесечията: 38,5% през пролетта, 32,8% през лятото и 29,8% сега. Очакванията за подобрение не растат и остават малки: малко над десетте процента. Явно през лятото е взето негативно ново ниво на очакванията за финансите на домакинствата, което се затвърждава сега.

Източник: социологическа агенция "Мяра"

Поглед към цените

Високи и растящи са и очакванията за повишаване на цените. 76,4% са очаквали ценови ръстове през април, три месеца по-късно те са 81,5%, а сега през октомври са 82,1%. Очакванията за намаляване на цените плавно спадат до символични нива от около процент.

Източник: социологическа агенция "Мяра"

Очаквания за безработица

Обществото е предпазливо в очакванията си за динамика на безработицата, като не се наблюдава промяна в последните тримесечия. По традиция по-осезаеми са дяловете на негативните очаквания – за повишаване, но практически има сериозно натрупване в зоната „не знам“ – около и над 20%.

35,2%, 36,5% и 36,1% казват в последните три вълни на зaмерване през годината, че безработицата ще нараства.

На нивата 33,6%, 28,3%, 33,4% анкетираните се колебаят и очакват да няма промяна. Намаление очакват 6,9%, 10,3%, 8,4% от респондентите.

Оценка на икономиката

Противоречиви са сигналите за обществените оценки за икономиката на страната като цяло. Има и положителни, но долавя се ръст на и бездруго негативните очаквания през лятото спрямо пролетта – който се затвърждава и през есента. През април 47,8% са очаквали влошаване на икономиката на страната, през юли делът им расте до 53,1%, а сега е 52,4%. Съответно „стъпало“ надолу през лятото са взели и очакванията икономиката на страната да остане на същите нива: 27,8% през пролетта, 21,1% през лятото, 22,3% сега. Очакванията за подобрение са ниски, около 10%, и не растат.

В същото време обаче, когато респондентите изрично биват попитани каква е оценката им за промяната на икономическото положение в страната в последния едногодишен период, съвсем негативните оценки дори спадат с времето.

Докато през април 59,7% казват „влоши се“, 56,9% смятат така през юли, а 55,4% – през октомври. Но като че ли мненията не преминават нито в позитивни, нито дори в средни, а остават в „сива“ зона.

29,7%, 28,3%, 32,2% – така се колебаят оценките от типа „остана без промяна“. Колебанието на оценките „подобри се“ е около осемте процента: 7,5%, 8,1%, 7,7%.

Долавя се ръст на и бездруго негативните очаквания през лятото спрямо пролетта. И есента го затвърждава. През април 47,8% са очаквали влошаване, през юли делът им расте до 53,1%, а сега са 52,4%. Съответно, „стъпало“ надолу през лятото са взели и очакванията икономиката на страната да остане на същите нива: 27,8% през пролетта, 21,1% през лятото, 22,3% сега. Очакването за подобряване на общото икономическо положение на страната се колебаят в дялове 10,2%,10,8%,10,4%. При очакванията за икономиката – закономерно – зоната на отговори от типа „не знам“ е по-сериозна.

Източник: социологическа агенция "Мяра"

Според социолозите в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм. Когато човек отговаря за страната като цяло, той по традиция е и по-негативно настроен, отколкото при отговори за парите на собственото си домакинство, но като цяло сигналите са противоречиви и по-скоро тревожни.