Руснаците започват да усещат истинските икономически проблеми от войната на Путин

Докато войната на президента Владимир Путин срещу Украйна навлиза в четвъртата си зима, руснаците трябва да се справят с нарастващото ѝ влияние върху почти всеки аспект от ежедневието си, пише Bloomberg.

Десетки области в Централна и Южна Русия вече усещат близостта на войната, тъй като дронове, а понякога и ракети поразяват енергийни обекти и жилищни сгради. Сирените за въздушно нападение вият почти всяка нощ, като напомнят постоянно и много публично, че конфликтът настъпва.

Руският президент Владимир Путин в Аляска, където се срещна с американския президент Доналд Тръмп на 15 август. Снимка: Bloomberg LP

Извън фронтовите линии останалата част от Русия, включително Москва, започна да усеща икономическите последици. От домакинствата, които намаляват разходите си за храна, до затруднените стоманодобивни, минни и енергийни компании, икономическият двигател на страната проявява множество пропуквания, а по-ранната устойчивост, подкрепена от големите фискални стимули и рекордни приходи от енергия, е подложена на изпитание.

Степента на страдание е несравнима с тази в Украйна и в никакъв случай не е вероятно да подтикне Путин да сложи край на войната, но подчертава все по-високата цена, която плаща за решението си да започне пълномащабно нашествие през февруари 2022 г.

Последиците се проявяват тъкмо когато САЩ оказват натиск за ограничаване на приходите от петрол и газ, постъпващи в Москва, като част от активните действия на администрацията на Тръмп, насочени към постигане на примирие. Импулсът за сключване на споразумение нараства, като преговорите се местят в Москва, а зад кулисите се знае, че САЩ и Русия работят по пакет от мерки, които биха дали на Кремъл желаното облекчаване на санкциите.

„Въз основа на общите икономически показатели в интерес на Русия е да спре войната сега“, казва Александър Габуев, директор на базирания в Берлин „Карнеги център Русия, Евразия“. „Все пак, за да искаш да сложиш край на войната, трябва да видиш ръба на пропастта. Русия все още не е стигнала до там“, допълва той.

В отсъствието на такова осъзнаване положението на руското население ще се влоши, преди то да може да се надява на подобрение.

„Цените вече растат по-бързо от заплатите“, казва 27-годишната Елена, мениджър на компания за организиране на събития от Московска област. Bloomberg не разкрива фамилията ѝ, за да защити самоличността ѝ. Тя е променила навиците си за пазаруване, купува по-малко дрехи и повече местни марки, тъй като вносните стоки са станали твърде скъпи.

Това е рязък контраст с началото на войната, когато брутният вътрешен продукт нарастваше благодарение на инвестициите, свързани с военната промишленост, които доведоха до ръст на заплатите с почти 20% през 2024 г., като подкрепиха търсенето на потребителите, но и допринесоха за инфлацията.

Руската централна банка повиши лихвите до рекордните 21% през октомври миналата година, за да охлади инфлацията и да забави прегрялата икономика, но дори след като лихвите по заемите намаляха, икономиката все повече показва забавеното въздействие на затягането на паричната политика. В този процес се разкриха по-дълбоки дисбаланси в страна, която се пренастрои за война, като същевременно продължава да подкрепя гражданския икономически сектор.

Инфлацията се забави до около 6,8% в началото на ноември, но ключовата причина за това е отслабването на потребителското търсене, се посочва в нов доклад на Центъра за макроикономически анализи и краткосрочни прогнози, ръководен от брата на руския министър на отбраната. Руснаците намаляват разходите си за храна, отбелязва SberIndex, платформата за отворени данни на кредитора "Сбербанк", която проследява доходите, разходите и бизнес активността в реално време.

„Средните разходи за седмичните покупки на хранителни стоки са се удвоили през последните години“, казва 40-годишният Денис, мениджър от Тамбов, Централна Русия. Принудено да преосмисли разходите си, семейството му вече купува по-малко плодове и зеленчуци.

Продажбите на мляко, свинско месо, елда и ориз са намалели с 8-10% през септември и октомври, според анализ на вестник „Комерсант“. X5 Group, най-голямата верига за хранителни стоки в Русия, отчете увеличение на приходите през третото тримесечие, главно благодарение на инфлацията, но нетната ѝ печалба е намаляла с почти 20%, което отразява по-слабото търсене и по-високите разходи.

Секторът на търговията на дребно в Русия преживява сериозна промяна. Търговците на дрехи са съставлявали 45% от всички затворени магазини през третото тримесечие, като почти всеки втори магазин затваря врати, съобщават местните медии. Според държавния вестник „Росийская газета“ пазарът на електроника преживява най-резкия си спад на търсенето от 30 години насам, тъй като купувачите отлагат големите покупки.

Руснаците намаляват разходите си за храна. Графика: Bloomberg LP

Продажбите на автомобили са спаднали с почти една четвърт през първите девет месеца на годината, засегнати от високите лихви по заемите и увеличенията на държавния данък за рециклиране, което води до повишаване на цените, особено на вносните и електрическите автомобили, тъй като правителството се стреми да увеличи бюджетните приходи и да подкрепи местните производители на автомобили.

Към това се прибавя и прякото въздействие на военните действия на Украйна. Украински дронове вече атакуват петролни рафинерии и пристанища от Черно море до балтийското крайбрежие, на пръв поглед без противодействие, като понякога навлизат на 3200 км в територията на Русия до мишени в Сибир.

Тези удари влошиха кризата на местния пазар на горива, което води до скок на цените от края на август. Въпреки че цените на бензина отбелязаха лек спад през ноември, те остават високи, а в някои области все още се усеща недостиг.

Много анализатори продължават да очакват скромен растеж тази и следващата година, но Центърът за стратегически изследвания, базиран в Москва научен институт, заключи на 18 ноември, че „почти няма възможност да се избегне рецесия“, като производството е спаднало в над половината от руските промишлени сектори.

Стоманодобивната промишленост преживява криза, като общото потребление е намаляло с 14% тази година, сочат данни на водещия производител на стомана „Северстал“. Търсенето на стомана в строителството е спаднало с 10%, а в машиностроенето – с 32%. Въгледобивът е в най-тажкото си състояние от десетилетие насам, като големите компании намаляват производството си.

Доменна пещ, експлоатирана от „Северстал“ в Череповец, Русия. Снимка: Bloomberg LP

Банковият сектор се справя малко по-добре. Делът на проблемните корпоративни дългове се е повишил до 10,4% през второто тримесечие до 9,1 трлн. рубли (112 млрд. долара), а при банкирането на дребно той е нараснал до 12%, сочи доклад на Руската централна банка от септември.

Икономическият растеж се забави до 0,6% през третото тримесечие, като не отговори на очакванията, а бюджетният дефицит достигна 1,9% от БВП през октомври и Министерството на финансите очаква той да се повиши до 2,6% от БВП до края на година.

Изключително важните приходи от петрол и газ са спаднали с над една пета през януари-октомври спрямо същия период година по-рано до 7,5 трлн. рубли, сочат изчисления на Bloomberg на база данните на Министерството на финансите. По-ниските цени на суровия петрол, санкциите и по-силната валута означават, че производителите в страната са получили по-малко рубли за всеки продаден барел петрол.

Това стана факт, преди САЩ, разгневени от отказа на Путин да се включи в усилията за мир, неочаквано да наложат санкции на най-големите производители на петрол в Русия „Роснефт“ и „Лукойл“.

Макар че е малко вероятно натискът да отклони Путин от военните му цели, той активно се опитва да гарантира, че САЩ няма да засилят натиска върху руската икономика. През октомври, когато президентът Доналд Тръмп обмисляше да изпрати ракети с голям обсег Tomahawk на Киев и публично изрази недоволството си от руския лидер, Путин се обърна към него, за да му предложи перспективата за по-нататъшни мирни преговори. Всъщност той беше насърчен и посъветван за телефонния разговор от самия пратеник на Тръмп Стив Уиткоф.

Без споразумение доставките на руско гориво през първата половина на ноември спаднаха до най-ниското си ниво от началото на нашествието в Украйна. Същевременно дори търговският бум на Русия с Китай е в застой.

„Имунитетът на руската икономика е сериозно отслабен“, казва Олег Буклемишев, ръководител на Центъра за икономически и политическии изследвания към Московския държавен университет „Ломоносов“. Системна криза може да настъпи през 2026 г., но устойчивото влошаване на икономическите условия ще продължи“, счита той.

С разширяването на дефицита правителството увеличава дълга чрез скъпи вътрешни продажби. ДДС ще се повиши през следващата година и ще се прилага върху по-широка база, което ще засегне по-малките предприятия и в крайна сметка потребителите. Очаква се това да добави 1,2 трлн. рубли към държавната хазна. Предстои въвеждането на технологичен данък върху електронните компоненти и устройства, както и увеличаване на данъка при покупка на автомобил.

След като Путин обеща на руснаците, че няма да има по-нататъшни увеличения на данъците през 2023 г., Кремъл е дал указания на медиите да не споменават името му в съобщенията за новите данъци, информира опозиционната медия Meduza, която е забранена в Русия.

„Ако руските власти искат икономиката да продължи да функционира нормално, специалните военни операции трябва да бъдат прекратени“, казва Буклемишев, използвайки термина на Путин за войната. „Те все още не са осъзнали напълно, че трябва да направят избор, но вече се чуват предупредителни сигнали“, допълва той.