Държавните разходи са повишили глобалния дълг до рекордните почти 350 трлн. долара

Глобалният дълг е нараснал до рекордните 348 трлн. долара в края на 2025 г., след като близо 29 трлн. долара са били добавени през годината в най-бързото годишно покачване на дълга от ръста по време на пандемията, съобщава Институтът за международни финанси в новия си доклад Global Debt Monitor, цитиран от Ройтерс.

Нарастването се дължи основно на правителствата, които са съставлявали над 10 трлн. долара от това увеличение, като САЩ, Канада и еврозоната са отговаряли за около три четвърти от скока.

Данните показват, че цикълът на глобалния дълг вече се движи не толкова от домакинствата или компаниите, а от продължаващите фискални дефицити в големите икономики, тъй като облигационните пазари са поели рекордни продажби на дълг в началото на годината.

Очаква се ръстът на световната икономика да остане стабилен, но умерен и въпросът за инвеститорите е дали заемните средства може да продължат да се увеличават, без да повишат отново съотношението между дълга и БВП или да поставят под натиск търсенето на държавни ценни книжа.

Като дял от БВП глобалният дълг се е понижил до около 308% от БВП през 2025 г., се посочва в доклада, като спадът се дължи основно на развитите икономики. Съотношението между дълга и БВП на нововъзникващите пазари е продължило да нараства, като е достигнало рекорд от 235% от БВП.

„Мощна комбинация от фискална експанзия, благоприятна парична политика и опроставяне на регулациите може да доведе до по-нататъшно натрупване на дълг, като същевременно засили опасенията от нарастваща задлъжнялост и прегряване на някои части от пазара“, отбелязва IIF, като посочва продължащащите фискални дефицити в големите икономики.

Държавният дълг доминира при рекордно емитиране

Държавният дълг постепенно е достигнал 106,7 трлн. долара към края на миналата година и е нараснал от 96,3 трлн. долара в края на 2024 г. Нефинансовият корпоративен дълг се е увеличил до окоо 100,6 трлн. долара. Задълженията на домакинствата са отбелязали ръст от 64,6 трлн. долара, сочат данните.

На зрелите пазари общият дълг се е увеличил с около 231,7 трлн. долара, а на нововъзникващите пазари е достигнал около 116,6 трлн. долара, като и двете стойности са нови рекорди.

Промяната в състава е забележителна – съотношението между дълга на частния сектор и БВП е намаляло спрямо върховете от времето на пандемията, а държавният дълг продължава да нараства. Структурният завой към увеличаване на държавния дълг прави глобалните баланси по-уязвими от промени в лихвените проценти и доверието на инвеститорите.

Януари е отбелязал един от най-натоварените стартове на годината с рекордно емитиране на държавни облигации в света, тъй като правителствата са побързали да финансират предварително бюджетните си нужди, а търсенето от инвеститорите е останало стабилно.

Корпоративните кредитополучатели също са били активни, като инвестиционните ценни книжа в САЩ са напът да отбележат още една силна година след бързото начало на януари, подкрепено от големи технологични и индустриални емитенти.

„Улеснените условия за финансиране би трябвало да подкрепят усилията за мобилизиране на така необходимия капитал за нацоналните приоритети, включително финансиране на отбраната“, се казва в доклада. „Силната нова вълна на „суперцикли“ при глобалните капиталови разходи ще засили тази инерция, като големите инвестиции в центрове за данни, задвижвани с изкуствен интелект, енергийна сигурност и преход и устойчива инфраструктура се очертават като основен двигател на растежа за глобалните дългови пазари“, пише още IIF.

Институтът отбелязва, че улеснените условия за финансиране и силният апетит към риск са подкрепили и емитирането на облигации с висока доходност, ливъридж заеми и IPO пазарите.

Тази среда може да доведе до продължаващо нарастване на глобалния дълг през 2026 г., ако фискалните дефицити останат големи, а компаниите продължат да финансират капиталовите си разходи чрез облигационните пазари, се посочва в доклада.

Ограничена защита от растежа

В доклада си за перспективите пред световната икономика през януари тази година МВФ актуализира прогнозите си за глобалния растеж на около 3,3% през 2026 г., като развитите икономики ще се разширят с около 1,8%, а нововъзникващите пазари – с малко над 4%.

Тези нива са стабилни според стандартите през последно време, но не достатъчно силни, за да намалят бързо нарастващите дългове. Ако заемането на средства продължи с темпа от 2025 г., съотношенията между дълга и БВП може отново да започнат да нарастват, особено на нововъзникващите пазари, където задлъжнялостта вече е на рекордни нива.

IIF счита, че нововъзникващите пазари трябва да погасят дълг за над 9 трлн. долара през 2026 г., което е рекордно бреме за рефинансиране, а зрелите пазари трябва да се справят със заеми и облигации за над 20 трлн. долара, които са с настъпващ падеж.

Засега силното търсене е спомогнало за поддържане на ред във финансирането, се посочва в доклада. Но комбинацията от повишени държавни заеми, голяма необходимост от рефинансиране и рекордно емитиране в началото на годината означава, че нивата на глобалния дълг вероятно ще останат близо до историческите върхове, а изборът на фискална политика все повече определя посоката на световните баланси.