Инфлацията в еврозоната изненадващо се е ускорила през февруари

Ръстът на цените в еврозоната изненадващо се е ускорил през миналия месец, макар и оставайки под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%, показват нови данни, цитирани от Ройтерс.

Инфлацията в 21-те държави, които използват еврото, се е забързала до 1,9% от 1,7% през януари. Икономистите очакваха ценовият натиск да остане без промяна спрямо предходния месец.

Според Евростат през миналия месец нарастващите цени на храните и услугите са компенсирали ниските енергийни разходи.

В същото време основната инфлация, която изключва волатилните цени на храните и енергоносителите, се е ускорила до 2,4% от 2,2%, тъй като натискът в сектора на услугите отново се е засилил.

Въпреки че цифрите са изненадващо високи, те имат само умерено значение в момента, тъй като централните банкери ще се фокусират върху това как войната в Близкия изток и ръстът на цените на петрола с над 10% могат да повлияят на инфлацията и икономическия растеж.

JP Morgan изчислява, че 10% увеличение на цената на петролния сорт Брент, пресметнато в евро, би ускорило общата инфлация с 0,11 процентни пункта в рамките на три месеца. На тази база движението на енергийните цени през изминалата седмица би подсилило инфлацията с около 0,2 процентни пункта, ако цените се стабилизират на текущото ниво, се посочва в анализа.

Въпреки това се очаква инфлацията да остане под целта както през 2026, така и през 2027 г., така че увеличението, ако наистина се ограничи, може да не упражни непосредствен натиск върху ЕЦБ да повиши лихвите, особено като се има предвид, че паричната политика действа с известно закъснение и има ограничен ефект върху краткосрочния ценови натиск.

Всъщност финансовите пазари не очакват промяна на депозитната лихва на ЕЦБ, която в момента е на ниво от 2%, през цялата година и няма значително покачване на дългосрочните инфлационни очаквания.

„Тъй като се очаква общата инфлация да остане под 2% през 2026-2027 г., няма непосредствена необходимост от действия на ЕЦБ“, посочват експертите на Societe Generale.

„Само постоянен и значително по-голям ръст на цените на петрола - значително над 10 долара за барел - и доказателства за трайни вторични ефекти биха оправдали затягаща реакция“, добавят от банката.

Въпреки това ЕЦБ може да не бъде толкова търпелива, колкото през 2022 г., когато закъсня с разпознаването на инфлационния скок и трябваше да повиши лихвите рекордно бързо, за да овладее цените.

Банката ще проведе следващото си заседание на 19 март и промяна в паричната политика е малко вероятна. ЕЦБ обикновено действа само при постоянни изменение във финансовите условия и ще ѝ е нужно солидно доказателство, че войната в Иран е предизвикала трайни изменения в икономическата динамика.