Икономиката на Европа започва да усеща болката от войната на Тръмп в Иран

Икономическата цена на войната на САЩ и Израел в Иран започва да се усеща в Европа, където по-слабият икономически растеж и по-стремителното ускоряване на инфлацията заплашват да задълбочат индустриалния, фискалния и политическия натиск в целия регион, пише Bloomberg.

Военната кампания на американския президент Доналд Тръмп, чийто край остава също толкова неясен, колкото и когато бяха извършени първите атаки преди месец, кара държавите да намаляват очакванията си за икономическия растеж, докато се подготвят за нов скок на цените, подхранван от поскъпването на енергоносителите.

Резултатът за континента, който едва наскоро започна да се освобождава от последиците на войната на Русия в Украйна, изглежда като частично връщане към политиките, използвани за справяне с тази криза - домакинствата получават помощ, а централните банки се насочват към повишаване на лихвените проценти.

За компаниите, макар последствията вече да натоварват силно енергоемките отрасли - включително германските химически производители - нараства рискът проблемите да се разпространят по-широко, тъй като реалните доходи на хората се свиват.

Всичко това ще бъде във фокуса на вниманието на финансовите министри на Европейския съюз (ЕС), които се събират за среща в петък. Към тях чрез спешно организирана видеоконференция ще се обърне ръководителят на Международната агенция по енергетиката (МАЕ) Фатих Бирол, като целта е да се оцени въздействието на войната и да се обсъди как по-добре да координират мерките за подкрепа.

„Съвсем ясно е, че най-силно са засегнати енергоемките сектори“, коментира Кристиан Келер, ръководител на икономическите изследвания в Barclays. „Но колкото по-дълго продължи това, толкова повече ще се отрази на всеки сектор и на цената на всеки входящ ресурс“, добавя той.

Тъй като цените на петрола и газа се покачват, а индикаторите за икономически настроения се сриват, Германия и Италия са сред държавите, които обмислят да намалят официалните си прогнози за растеж след по-мрачната перспектива, представена миналата седмица от Европейската централна банка (ЕЦБ).

„Настоящият шок вероятно е отвъд това, което можем да си представим в момента“, посочи председателят на ЕЦБ Кристин Лагард в подкаста на The Economist в четвъртък. „Това води до известно забавяне в оценката колко сериозна е настоящата криза“, каза тя.

Германската химическа индустрия, която беше тежко засегната от последния скок на енергийните цени през 2022 г., предупреди за намаляване на производството, докато Ормузкият проток остава на практика затворен.

Производството в най-големия завод за амоняк в страната, SKW Piesteritz GmbH, е намалено до техническия минимум от 85%, а Evonik Industries - производител на специализирани химикали - все още оценява щетите, които може да понесе.

„Все още е твърде рано да се определят точните последствия“, казва главният изпълнителен директор Кристиан Кулман. „Но Evonik няма да може да избегне косвените последици от военните действия“, посочва той.

Логистичната компания Hapag-Lloyd AG е изправена пред допълнителни седмични разходи от 40 до 50 млн. долара за гориво, застраховки и складиране. Тя се опитва да компенсира част от тях чрез „такси за извънредни ситуации“, казва главният изпълнителен директор Ролф Хабен Янсен.

Тези разходи заплашват да се разпространят по цялата верига на доставки, правейки живота по-скъп за всички. Потребителите вече го усещат: делът на домакинствата, които очакват по-бърз ръст на цените през следващата година, е нараснал „много силно“, съобщи тази седмица Френската статистическа служба.

Британската модна компания Next Plc предупреди, че може да повиши цените с между 1,5% и 2%, ако войната продължи повече от три месеца. Шведската Hennes & Mauritz AB заяви, че продължителен конфликт може да доведе до разпространение на ценовия натиск от енергоносителите и да ограничи потреблението.

Данните за инфлацията в Испания, публикувани в петък - първите от голяма европейска икономика за март - показаха осезаемо ускоряване, като стойността остава далеч над целта на ЕЦБ от 2%.

Обратът в икономическите перспективи на регион, който доскоро очакваше икономическо възстановяване и умерена инфлация след миналогодишните търговски сътресения, може да има сериозни последици.

За еврозоната един от въпросите е дали конфликтът ще се превърне в стимул или пречка за реформи, които да позволят на блока да действа по-самостоятелно в свят на отслабваща подкрепа от САЩ и по-силна конкуренция от Китай. Финансирането на мерките за икономическа подкрепа също е проблем за много държави, като само Германия разполага със значително фискално пространство.

Въпреки това данни от Франция, публикувани в петък, показаха по-малък бюджетен дефицит от очакваното за 2025 г., което може да създаде повече възможности за маневриране във втората по големина икономика на еврозоната.

Междувременно Великобритания трябва да използва вече ограничените си финанси, за да облекчи кризата с разходите за живот, която подхранва популистки движения и в двата края на политическия спектър. Подобно на ЕЦБ, пазарите очакват Английската централна банка (АЦБ) също да повиши лихвените проценти.

„Правителството ще трябва да бъде изключително внимателно за това как ще разшири защитната мрежа този път“, смята Анди Холдейн, председател на Британските търговски камари и бивш член на ръководството на Английската централна банка.

„Възможностите за маневриране са много ограничени“, посочва той. „Рискът от грешка означава, че е нужна голяма предпазливост, дори ако политическият натиск се засилва. Сега не е време за смели ходове.“

Яснота за това колко решителни ще бъдат политиците от Г-7 вероятно ще има в понеделник, когато енергийните и финансовите министри ще проведат среща онлайн. Френският финансов ръководител Ролан Лескюр вече обобщи мащаба на предизвикателството, създадено от войната.

„Намираме се на пресечната точка между икономически въпроси, енергийни проблеми, инфлация и централни банки“, каза той в четвъртък.