Лагард: Може да се наложи ЕЦБ да действа дори при не твърде устойчив скок на инфлацията

Дори „не твърде устойчиво“ превишаване на инфлационната цел на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2% вследствие на настоящия енергиен шок може да наложи известно умерено затягане на паричната политика. Това предупреди в сряда председателят на базираната във Франкфурт финансова институция Кристин Лагард, цитирана от Bloomberg.

ЕЦБ запази лихвените проценти без промяна миналата седмица, но предупреди за риска от предстоящ скок на цените на фона на войната на САЩ и Израел в Иран, започнала на 28 февруари. Централните банкери в момента обсъждат при какъв сценарий ще се наложи повишаване на лихвите, за да се противодейства на опасността бързият ръст на цените на енергоносителите да се закрепи трайно.

„Ако шокът доведе до значително, макар и не твърде устойчиво превишаване на нашата цел, може да се наложи умерена корекция на политиката ни“, каза Лагард по време на реч във Франкфурт.

Тя не посочи с кой от сценариите, очертани от ЕЦБ миналата седмица, съвпадат нейните виждания. В най-благоприятния „базов“ сценарий на паричния орган инфлацията ще бъде средно 2,6% тази година, ускорявайки се от около 2% през изминалата година.

В неблагоприятния сценарий инфлацията ще достигне връх над 4% през втората половина на тази година, но ще се върне към целта до средата на 2027 г., докато при тежкия сценарий тя ще надхвърли 6% в началото на следващата година и няма да се върне към нивото от 2% в продължение на години.

„Ако очакваме инфлацията да се отклони значително и трайно от целта, реакцията трябва да бъде достатъчно силна или продължителна“, каза Лагард. „В противен случай ще се задействат самоподсилващи се механизми и рискът инфлационните очаквания да се повишат ще стане сериозен“, добави тя.

Търсене на ранни предупредителни сигнали

ЕЦБ трябва сега да следи за ранни признаци, че енергийният шок започва да се вгражда в по-широката динамика на инфлацията, и да идентифицира такива процеси - включително чрез заплатите или инфлационните очаквания.

„Колкото по-големи и по-трайни стават очакваните отклонения от нашата инфлационна цел, толкова по-силен става аргументът за действие“, посочи още Кристин Лагард.

Инвеститорите вече очакват две до три повишения на лихвите в еврозоната тази година, като предвиждат инфлацията да остане над целта няколко години. Част от аргумента им за ранни, но по-скромни действия е, че ЕЦБ беше критикувана, че реагира твърде късно по време на инфлационния скок след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Банката тогава смяташе, че скокът е временен и не повиши лихвените проценти, докато инфлацията не достигна ниво от около 8% - четири пъти над целта ѝ.

Лагард обаче смята, че настоящата ситуация е доста различна и няколко фактора сочат по-слабо пренасяне на ценовия натиск.

„Енергийният шок засега е по-ограничен, особено при природния газ, пазарът на труда не е толкова напрегнат, няма натрупано следпандемично търсене, фискалните политики са по-строги, а основният лихвен процент на централната банка вече е по-висок“, каза тя.

По думите ѝ историческите данни показват, че широкото пренасяне на енергийните цени към останалата инфлация е по-скоро изключение, отколкото правило.