БНБ: Два алтернативни негативни сценария отразяват рисковете пред българската икономика

Растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) през тази година ще се забави спрямо 2025 г. до 3%, след което ще продължи постепенно да се понижава до съответно 2,9% и 2,8% през 2027 г. и 2028 г. Това прогнозира в базисния си сценарий Българската народна банка (БНБ) в най-новото си тримесечно издание „Икономически преглед“. Актуалните данни за анализа са до 19 март и в основната си част не отчитат икономическите и финансовите последици от конфликта в Близкия изток, уточняват от централната банка.

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели обхваща периода 2026–2028 г. и е изготвена въз основа на допускания за развитието на глобалната конюнктура и цените на суровините на международните пазари към 11 март, както ги дава Европейската централна банка. Допусканията предполагат, че средните тримесечни цени на петрола, природния газ и електроенергията ще достигнат връх от около 90 долара за барел, 59 евро за MWh и 141 евро за MWh, съответно през второто и в началото на третото тримесечие на 2026  г. и след това ще се понижат през следващите тримесечия.

Перспективи за икономически растеж

Според БНБ растежът на икономическата активност в България ще продължи да се определя главно от нарастването на вътрешното търсене и най-вече на частното потребление.

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП и инфлацията в България са ориентирани главно към реализирането на по-нисък от заложения в базисния сценарий растеж на икономическата активност и реализирането на по-висока инфлация. Тези рискове произтичат най-вече от външната макроикономическа среда предвид военните действия в Близкия изток, обострянето на геополитическите сблъсъци и повишаването на цените на енергийните суровини.

По отношение на вътрешната икономическа среда несигурност пред прогнозата произтича от параметрите на Закона за държавния бюджет за 2026  г. и на средносрочната фискална прогноза, които ще зависят от формирането на редовно правителство след предстоящите парламентарни избори и приоритетите на неговата фискална политика.

Влияние върху върху ценовата стабилност

БНБ допълва базисния сценарий на прогнозата с два неблагоприятни сценария, чиято цел е да илюстрират възможните макроикономически ефекти при реализиране на различни по сила и продължителност шокове върху предлагането и цените на енергийните стоки.

В неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий съответно с 0,7 процентни пункта през 2026 г., с 1,4 пр. п. през 2027 г. и с 0,6 пр. п. през 2028 г. Проявлението на най-силни ефекти върху инфлацията през 2027 г. се дължи както на оцененото пренасяне със закъснение на по-високите цени на неенергийните стоки от еврозоната към България, така и на забавеното проявление на косвени ефекти върху останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени.

Динамика при инфлацията

При силно неблагоприятния сценарий симулациите показват, че общата инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий с 1,2 пр. п. през 2026 г., с 3,4 пр. п. през 2027 г. и с 2,3 пр. п.през 2028 г., което отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти.

При реализиране на двата алтернативни негативни сценария за България се наблюдава по-висока инфлация и по-нисък растеж на икономическата активност спрямо базисния сценарий, като ефектите са по-силни и по-продължителни при силно неблагоприятния сценарий. При него инфлацията се повишава през тази година главно под влияние на енергийните цени, като впоследствие ценовият натиск постепенно се пренася към храните и в по-ограничена степен към базисната инфлация.

Максималният ефект се проявява през 2027 г., което отразява както оцененото пренасяне със закъснение на по-високите цени на неенергийните стоки от еврозоната към България, така и забавеното проявление на косвени ефекти върху останалите компоненти на ХИПЦ.

Въздействието върху икономическата активност е сравнително краткотрайно, като растежът на реалния БВП е по-нисък с 0,3 пр. п. през тази година спрямо базисния сценарий на прогнозата, след което се наблюдава постепенно възстановяване с отслабването на шока във външното търсене. В резултат растежът на икономическата активност през 2027 г. и 2028 г. е с 0,2 пр. п. по-висок спрямо базисния сценарий, най-вече поради по-ниската база от тази година.

Нивото на реалния БВП в неблагоприятния сценарий се връща към стойностите си от базисния сценарий през 2028 г.

При силно неблагоприятния сценарий се наблюдава по-силен и по-продължителен инфлационен натиск. Първоначалният ценови шок при енергийните продукти е по-голям и по-траен, което води до по-силно изразено пренасяне към цените на храните и впоследствие до ускоряване на базисната инфлация през прогнозния период. Ускоряването на базисната инфлация отразява както косвените ефекти от по-високите цени на енергийните продукти и храните, така и допълнителни вторични ефекти.

В резултат общата инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий с 1,2 пр. п. през 2026 г., с 3,4 пр. п. през 2027 г. и с 2,3 пр. п. през 2028 г., което отразява по-силното проявление на косвените и вторичните ефекти.

Едновременно с това икономическата активност се забавя значително и за по-дълъг период, като растежът на реалния БВП е по-нисък с 0,6 пр. п. през тази година и с 0,3 пр. п. догодина спрямо базисния сценарий на прогнозата. През 2028 г. растежът на БВП е по-висок от този в базисния сценарий, което се дължи на по-ниската база от предходните две години. Като ниво реалният БВП остава под равнището в базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт.