Клисурски: България ще загуби около 0,5 млрд. евро от конфликта в Близкия изток

Българската икономика ще загуби около 0,5 млрд. евро от конфликта в Близкия изток. Това каза по Нова телевизия служебният министър на финансите Георги Клисурски.

„Прогнозите за намаляване на растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) от конфликта в Близкия изток е около половин процент. Ако преди се е очаквал ръст от около 3,2% на годишна база - сега прогнозата е около 2,6 - 2,7 процента. Този половин процент означава около половин милиард евро загуби за икономиката заради конфликта в Близкия изток. И това е при допускане, че цените на петрола няма да се вдигнат над 125-150 долара на барел", заяви финансовият министър.

Клисурски отбеляза, че след като президентът Доналд Тръмп обяви, че ще има двуседмично спиране на огъня срещу Иран, е малко по-спокоен. Министърт подчерта, че в основата на повишените цени на горивата е именно военният конфликт в Близкия изток. „Няма какво да се заблуждаваме - това е най-силният фактор, който влияе върху ръста на цените, включително и у нас, на бензиностанциите“, каза той.

По думите му едно подобно споразумение за намаляване на напрежението и деескалация на конфликта със сигурност е сред най-важните фактори за поевтиняване на петрола.

„Има едно голямо „но“ - ще се задържи ли това примирие, какво ще се случи след тези две седмици и как ще реагират пазарите“, подчерта Клисурски. Той допълни, че от началото на конфликта, след първоначалното покачване на цените над 100 долара за барел на световните пазари, в България през последните 30 дни имаше почти ежедневно поскъпване на горивата.

„Наблюдавахме плавно нарастване. Бих предположил, че ако сега има понижение, то също ще бъде сравнително плавно", изтъкна той. 

По отношение на предприетите от служебния кабинет „Гюров" мерки Клисурски подчерта, че е направен опит да „бъдем балансирани". „Целта е не просто да намерим средно положение между двете крайности - да дадем повече или да не дадем нищо, а да следваме препоръките на ЕК  и ЕЦБ. Те съветват мерките да бъдат таргетирани - насочени към най-уязвимите граждани и към ключови сектори на икономиката", заяви той. 

„ЕК ясно препоръчва да не се прилагат широки мерки, които обхващат всички граждани или всички сектори. Според мен намаляваето на ДДС - включително за горивата, е мярка, която не е ефективна. Видяхме го и през 2022 година, когато се намали ДДС за определени стоки като ресторантьорски услуги или хляб, реално не се стигна до осезаемо понижение на цените за потребителите. Вместо това се намалиха приходите в бюджета, а част от ползата остана при търговците", допълва още Клисурски. 

По отношение на мярка като таван на цените Клисурски обясни, че когато изкуствено се наложи горна граница, първоначално това изглежда социално приемливо, но води до дефицити.

„Ако доставните цени са високи, а продажната цена е ограничена, търговците започват да работят на загуба и в един момент просто спират да продават. Затова таваните на цените също са мярка, към която не бихме прибегнали, тъй като могат да доведат до по-лоши последици", категоричен е финансовият министър. 

„Стремим се мерките да бъдат ефективни, но и финансово устойчиви. Общият пакет от около 125 милиона евро представлява приблизително 0,1% от БВП. Това означава ограничено увеличение на бюджетния дефицит, което остава в рамките на допустимото. Ако ситуацията се влоши, сме готови да предприемем допълнителни мерки, но вероятно за сметка на пренасочване на други разходи", подчерта той. 

Относно възможността за налагане на таван върху печалбите на търговците, Клисурски каза, че и при този тип мярка трябва да се внимава, защото „ако маржовете са твърде ниски, търговците може да спрат да работят, както вече се е случило в някои съседни държави“. Затова подхождаме предпазливо. Подобна мярка може да се обсъжда, но не е безрискова", предупреди Клисурски. 

Що се отнася до идеи като безплатен градски транспорт, по думите на финансовия министър това е изключително скъпа мярка и би натоварила сериозно бюджета. "Вместо това ние вече сме предоставили допълнителни средства за градски транспорт и сме насочили помощта към най-уязвимите групи. Целта е да подпомогнем хората, без да стимулираме прекомерно потребление и без да създаваме допълнителен инфлационен натиск", изтъкна той. 

По отношение на разходите в министерствата за незаети щатни бройки той заяви, че „тези течове трябва да бъдат запушени". „Те могат да бъдат ограничени, но систематично, чрез редовния бюджет за 2026 година. Причината е, че разходите за персонал на всяко министерство вече са утвърдени в приетия бюджет за 2025 г. и могат да бъдат оптимизирани с приемането на бюджета за 2026 г. В момента изпълняваме т.нар. удължителен бюджет за 2025 г., в който има много автоматизми - разходи, които продължават по инерция от предходни години", заяви той. 

Що се отнася до ръста на бюджетния дефицит към март, два от основните фактора са увеличението на разходите за персонал в държавата и повишените разходи за пенсии и социални плащания. "Ако искаме да ограничим тези разходи, са необходими и законодателни промени", категоричен е Клисурски. 

Има и още една причина, поради която дефицитът към март изглежда по-голям, подчерта той. „Това е увеличението на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост. Само през март са реализирани над половин милиард евро капиталови инвестиции - например в изграждането на амбулатории", уточни той и каза, че допълнителните разходи ще бъдат компенсирани със следващи плащания по Плана за възстановяване и устойчивост.