Под прикритието на търговския мир с Тръмп Китай увеличава лостовете за икономически натиск

Когато през октомври миналата година американският президент Доналд Тръмп се срещна с китайския президент Си Дзинпин, той оцени срещата на върха с „12 от 10“ точки, а Белият дом заяви, че Китай „ефективно ще премахне“ контрола върху износа на редкоземни елементи и ще прекрати ответните мерки срещу американски фирми, пише Ройтерс.

Вместо това, въпреки че се въздържа от открита критика към Тръмп по повод войната с Иран и даде сигнали, че иска положителна среща между двамата лидери, Пекин бързо предприе стъпки за разширяване на набора си от механизми за икономически натиск, насочени към Вашингтон.

От миналия октомври насам Китай прие закони за налагане на санкции на чуждестранни субекти, които преместват веригите си за доставки извън Китай, затегна режима за лицензиране на редкоземни елементи, забрани чуждестранни чипове за изкуствен интелект в държавно финансираните центрове за данни, забрани софтуер за киберсигурност от САЩ и Израел за китайски компании и обмисля ограничения върху износа на оборудване за производство на соларни панели към САЩ.

Според експерти тази тенденция говори за нещо повече от реципрочно отмъщение, като Китай използва търговското примирие, за да изгради набор от инструменти за икономическо влияние, които доскоро бяха почти изцяло в ръцете на Вашингтон, преди планираната среща на върха между Си и Тръмп в средата на май.

„Надеждата от китайска страна е за по-дълготрайно и по-широко примирие, но до голяма степен логиката е „ако искаш мир, подготви се за война“, казва Джо Мазур, геополитически анализатор в базираната в Пекин консултантска фирма Trivium ⁠China.

Примирието, което трябва да изтече през ноември 2026 г., беше постигнато отчасти благодарение на заплахите на Пекин от миналата година да ограничи износа на редкоземни елементи за САЩ. Според анализатори тези ограничения предизвикаха недостиг в американските вериги за доставки на автомобилни части само в рамките на няколко седмици, което допринесе Тръмп да седне на преговорната маса със Си по време на среща в Пусан, Южна Корея.

Оттогава Китай не стои със скръстени ръце и прие няколко потенциални ответни мерки, които биха могли да бъдат използвани срещу опитите за изнасяне на производството извън страната или за налагане на мерки срещу вноса на суровини, които счита за необходими за защита на интересите си.

През април премиерът Ли Цян подписа две наредби – първите по рода си в Китай – които предоставят на властите нови широки правомощия да разследват чуждестранни фирми, правителства и лица, обвинени в дискриминация срещу китайските индустриални и вериги за доставки, и да налагат това, което Пекин нарича „необоснована екстериториална юрисдикция“ срещу китайски субекти. Властите могат да отказват достъп, да експулсират и да конфискуват активите на тези, които са нарушили правилата.

Конфликтът в Иран засили фокуса на Китай върху нови икономически мерки, особено след като в средата на април американският министър на финансите Скот Бесънт заплаши да наложи санкции на купувачите на ирански петролен износ, от който Китай купува 80%.

Yuyuan Tantian – профил в социалните медии, свързан с държавната телевизия CCTV, изрично определи новите разпоредби като правни контрамерки, като два дни след предупреждението на Бесънт написа: „В миналото нашите контрамерки бяха фокусирани предимно в търговската сфера. Но днешните международни напрежения са всеобхватни и тези инструменти вече не са достатъчни.“

Правилата относно веригата на доставки и екстериториалната намеса влязоха в сила незабавно, без възможност за обратна връзка от страна на бизнеса, заяви Майкъл Харт, президент на Американската търговска камара в Китай.

„Сега компаниите са изправени пред асиметрия: Китай може да намали покупките от чуждестранни фирми без особени последствия, докато чуждестранна компания, която намали зависимостта си от Китай, рискува да бъде обект на разследване“, казва Харт.

Китайското министерство на търговията и министерството на външните работи не са отговорили веднага на исканията за коментар.

Патова ситуация

Вашингтон упражни свой натиск, като през март започна търговски разследвания относно излишния промишлен капацитет и използването на принудителен труд в Китай, в допълнение към ограниченията върху износа на полупроводници и оборудване за производство на чипове, които забавиха способността на Китай да произвежда най-модерни чипове.

„Именно заради контрола върху износа Китай няма достъп до някои от най-модерните съоръжения за производство на полупроводници в света“, заяви Чим Ли, анализатор по индустриална политика в Economist Intelligence Unit.

Конкуренцията за влияние също така затрудни сключването на сделка за закупуване от страна на Китай на самолети Boeing на стойност десетки милиарди долари. Пекин иска самолетите и резервните части, но Вашингтон заяви, че се нуждае от китайски доставки на редкоземния елемент итрий за производството на реактивни двигатели, посочват представители на американското правителство и на компании, запознати с преговорите.

Пекин отговори на действията на САЩ с ескалиращи регулаторни мерки. От края на 2025 г. властите изискват от производителите на чипове да използват поне 50% оборудване, произведено в страната, при добавяне на нов капацитет, забрани определен софтуер за киберсигурност от САЩ и Израел и нареди на държавно финансираните центрове за данни да заменят чуждестранните чипове за изкуствен интелект – налагайки местна заместителна продукция, докато изтласква американските доставчици от китайския пазар.

Използването от страна на Китай на екстериториални експортни контроли може да „наруши глобалните вериги на доставки в безпрецедентен мащаб, което да доведе както до икономически, така и до неикономически щети“, написа Европейската търговска камара в Китай в доклад от април относно експортните контроли на Китай.

Докато САЩ предприемат стъпки за намаляване на зависимостта си от критични минерали от Китай, Пекин се впуска в надпревара за идентифициране на нови „критични точки“. Длъжностни лица са провели първоначални разговори с доставчици на оборудване за слънчеви панели относно ограничаването на износа на най-модерната технология към САЩ.

„От китайска страна ще бъдат положени повече усилия за идентифициране на тези „критични точки“, казва Мазур от Trivium China. „Те ще продължат да пробват различни неща, надявайки се с някое да постигнат успех.“