Путин и Горбачов – две коренно различни визии за руското величие

Доналд Тръмп обеща да направи Америка отново велика. Любимият слоган на Си Дзинпин изтъква „голямото обновление“ на китайския народ. Владимир Путин е воден от подобно отчаяно желание да възстанови руското величие.

Но по какво се определя една велика държава? Путин и Михаил Горбачов, който почина наскоро, имаха различни идеи за това, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

За Путин националното величие се определя от територията, военната мощ и способността да държиш в страх или подчиниш своите съседи. Руският лидер смята, че страната му има право да бъде една от великите световни сили. Русия, смята той, е била „ограбена“, когато Украйна стана независима и ключът към възстановяването на националната мощ и величие е да си върне изгубената територия. Трагичното решение за нахлуване в Украйна беше кулминацията на тази обсесии.

За Горбачов националното величие се определяше повече от достойнството на обикновените граждани. В интервю от 2001 г. с историка Даниел Ергин той посочи неспособността на Съветския съюз да осигури на своите граждани ежедневни нужди: „Представете си страна, която лети в космоса, изстрелва „спутници“, създава такава отбранителна система… но няма паста за зъби, няма сапун на прах, нито основните житейски нужди. Беше невероятно и унизително да се работи в такова правителство”.

Фактът, че обикновените руснаци вече не трябва да се сблъскват с подобни лишения, се дължи много на икономическите реформи на Горбачов, макар и колебливи. Тези, които го обвиняват за съсипването на „работещата“ съветска икономика, трябва да помнят това.

Идеята на бившия съветски лидер за човешкото достойнство включваше свободата на словото. Също така беше „невероятно и унизително“, че при съветската система образовани хора трябваше да живеят в свят на официални лъжи, лозунги и цензура. Горбачов промени това, като освободи пресата и творческите индустрии, пусна дисидентите и позволи да се възобновят историческите изследвания. Путин връща Русия към репресиите в съветски стил, докато смазва последните независими медии, хвърля в затвора опозиционери и криминализира признаването, че Русия е във война.

Решаващо бе, че идеята на Горбачов за човешкото достойнство излезе извън пределите на Русия. Най-важното принципно решение, което той някога е вземал, е да не изпраща съветски танкове в Полша, Унгария и Източна Германия през 1989 г., когато демократичните движения там разцъфнаха.

За кратък период един руски лидер се превърна в международен символ на политическата свобода. Когато Горбачов посети Източен Берлин през октомври 1989 г., месец преди падането на Берлинската стена, тълпите скандираха „Горби, помогни ни!“ Когато посети Пекин през май, протестиращи студенти на площад Тянанмън го приветстваха като герой - лидер, който показа, че автокрациите могат да се реформират и не е необходимо да убиват демонстранти по улиците. Тази мечта приключи с клането на въпросния площад месец по-късно.

Вярно е, че ходовете на Горбачов не винаги бяха благородни и мирни. Той е помнен с лошо в балтийските държави заради това, че за кратко вкара съветски войски през 1991 г. в неуспешен опит да смаже движението им към независимост.

Но, както путинистите първи биха посочили, на Горбачов му липсваше безпощадността да продължи да се бие и да убива, докато властта на Москва не бъде възстановена. Путин е решен да не повтаря тази „грешка“ и в резултат Украйна плаща ужасна човешка цена. Когато излезе истинската история за случилото се по време на руската обсада на Мариупол, тя може да разкрие военно престъпление с исторически мащаб – с много хиляди цивилни, убити и заровени в масови гробове.

За Путин кланета като това в Мариупол са просто детайл на фона на историческата му мисия да възстанови руското величие. Ранните му очаквания за победа над Украйна в рамките на няколко дни бяха разбити. Но той игнорира това, като се сравнява с Петър Велики, чиято Велика северна война продължава повече от 20 години преди най-накрая да бъде постигната победа.

Това е показателно сравнение. Петър Велики е бил деспот, отличаващ се с абсолютното си безразличие към загубата на човешки живот. Много хиляди са загинали при изграждането на новата му столица Санкт Петербург. Петър също така въвежда задължителна военна повинност, за да поддържа своите войни. Това е стъпка, която Путин досега не желае да предприеме. Въпреки всичките си царски претенции, той вероятно разбира опасностите от третирането на граждани от 21-ви век като крепостни селяни от 18-ти.

Путин може да вярва, че победите на бойното поле и териториалните завоевания са единствените истински начини за възстановяване на националното величие. Но това, което Декларацията за независимост на САЩ нарича „подобаващо уважение към мненията на хората“, също трябва да има значение. Войнствената Русия не се справя добре по този показател. Международно проучване, проведено миналата година от Пенсилванския университет и други, установи, че трите най-уважавани страни в света са Канада, Япония и Германия.

И трите страни бяха оценени високо по измерители като „чисто“ управление, зачитане на човешките права и социална справедливост. Това са неща, които имат малко значение в Русия на Путин, но се приемат насериозно от хора и правителства, които са загрижени за човешкото достойнство.

Путин даде сигнал за презрението си към тези ценности – ценностите, които Горбачов насърчаваше – като обяви, че е твърде зает, за да присъства на погребението му. Хилядите руснаци, които минаха покрай отворения ковчег на Горбачов, тихо изразиха своето несъгласие.