87% от украинците, на които България е предоставила защита, са жени и деца

От началото на руската война в Украйна България е посрещнала 782 043 бежанци от атакуваната страна, като е предоставила временна защита по европейското право на над 136 хиляди от тях. А 87% от тях са жени и деца, показват данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Според статистиката на организацията в момента в страната са останали 54 579 от тези бежанци. 

По време на втората половина на 2022 г. са били регистрирани над 1200 молби за международна защита според българските закони. През същия период в България се наблюдава и увеличение на броя на молбите за убежище, подадени от лица, които не са от Украйна. Около 8840 лица са подали молба за международна закрила в Държавната агенция за бежанците, което представлява ръст от цели 288% спрямо същия период година по-рано. Повечето от искащите защита са от Афганистан, Сирия и Северна Африка. 

През септември Върховният комисариат на ООН за бежанците отбелязва значително увеличение на броя на украинците, напускащи България, в сравнение с предходния месец. Регистрирани са над 100 000 украински бежанци, които са напуснали България в периода от 5 септември до 5 октомври.

През август броят на украинците, пристигнали от Румъния, почти се е изравнил с броя на регистрираните напускащи България в други държави. Сега тази тенденция се променя. В момента заминаващите са значително повече от пристигащите дневно.

Според организацията това може да се обясни с нарастващата несигурност около средносрочното и дългосрочното удължаване на правителствената схема за настаняване в хотели. Освен това много бежанци, които са били настанени в частни квартири, не могат да си позволят да продължат да ги наемат.

Смята се, че бежанците, които напускат България, се завръщат у дома в Украйна, а по-малък брой заминават за други части на Европа.

Все пак ВКБООН смята, че при ескалация на военните действия може да се увеличи движението на бежанци към България през Румъния, и особено на украинци от български произход - бесарабските българи. Българите в Украйна съставляват петото по големина малцинство в страната и живеят в Южна Украйна, а именно в района на Одеска област. 

Държавната схема за настаняване в хотели, в която понастоящем са настанени около 12 791 души, или около 20% от всички украински бежанци, останали в страната, беше удължена до 31 октомври след решение на Министерския съвет от 14 септември.

ВКБООН активно се застъпва пред правителството за по-трайно и дългосрочно решение, което да отговори на нуждите от настаняване на бежанците, особено имайки предвид скорошното застудяване. 

Около 70% от украинците, които са останали в България, в момента не живеят в субсидираните от правителството хотели или държавни центрове за настаняване, собственост на държавата. Въпреки това, тъй като престоят им в България може би ще продължи, е вероятно много от тях също ще се нуждаят от подкрепа за зимата. 

Въпреки това 23-процентно намаление на броя на украинските бежанци в България през последния месец се предполага, че тези, които ще останат през зимата, ще бъдат сред най-уязвимите. Тези уязвими бежанци вероятно ще се нуждаят както от материална, така и от финансова подкрепа, за да могат да оцелеят през студения сезон.

От друга страна, икономическото приобщаване дава възможност на бежанците да осигуряват прехраната на себе си и на семействата си и да допринасят за икономическото развитие като потребители, работници и предприемачи. То е и един от най-важните ключове за подобряване на закрилата и намиране на решения за бежанците. Усилията на българското правителство за подпомагане на бежанците и за насърчаване на достъпа им до средства за препитание и икономическо приобщаване се осъществяват главно чрез правителствения проект "Солидарност".

Досега украинци с временна закрила са сключили 9167 трудови договора. В повечето случаи украинските бежанци са успели да намерят нискоквалифицирана сезонна работа в хотели, въпреки че 65% от тях са завършили висше образование (по данни на Агенцията по заетостта). Липсата на грижи за децата, трудностите при легализирането на дипломите, както и липсата на държавна подкрепа за езикови курсове остават основни пречки за намиране на работа, отчитат от органа на ООН.
През лятото бе организирана и трудова борса за украинци. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group
Трудности има и по отношение на обучението. За учебната 2022/2023 г. украински граждани са подали до българските власти 887 заявления за записване в детски градини и училища (към 3 октомври); 100 деца вече са записани в детски градини, а 545 - в училища. В момента липсва цялостен държавен план за обучение по български език. А върховният комисариат на ООН за бежанците е предоставил повече от 20 езикови курса за украински бежанци, както за деца, така и за възрастни, чрез партньори на няколко места в страната. 

Цялостната картина 

Шест месеца след инвазията на Руската федерация в Украйна ситуацията с бежанците продължава да бъде една от най-големите кризи на принудително разселване в света. Към средата на септември над 7 млн. души - 90% от които са жени и деца - са избягали в съседни държави, като много от тях продължават пътуването си към други дестинации. Близо 4 милиона бежанци са подали молба за временна закрила или подобна национална схема за закрила. Още 6,9 милиона души са разселени в рамките на Украйна , а около 17,7 милиона души се нуждаят от спешна хуманитарна помощ в страната.

Щедростта на приемащите държави и общности е показателна, а много семейства на Стария континент отварят домовете си, за да посрещнат бежанците от Украйна. В същото време националните и местните неправителствени организации, включително организациите, ръководени от бежанци, изиграха решаваща роля в реакцията.

Междувременно приетият регионален план за реакция подкрепя правителствата на Унгария, Молдова, Полша, Румъния и Словакия, както и на Беларус, България и Чешката република, при предоставянето на услуги за закрила и спешна хуманитарна помощ на бежанците от Украйна, на гражданите на трети страни - включително на тези, които се нуждаят от международна закрила, и на други, които ще искат да се върнат в страните си на произход.

Въпреки това предстоящата зима поставя много предизвикателства в реакцията занапред, особено за уязвимите групи както в Украйна, така и в страните, приемащи бежанци.  Изтичането на население от Украйна продължава, като се развива в съответствие с динамиката на конфликта. 

Към 13 септември 2022 г. в Европа са регистрирани 7,28 милиона бежанци. Някои от тях са се върнали в Украйна, но много от тях са го направили, без да знаят за колко време. Наблюдават се махаловидни движения с редовно пресичане на границите от и към Украйна. Очаква се бежанските потоци към съседните държави да продължат поради продължаващата ситуация вътре в Украйна, като в случай на значителна ескалация броят на новопристигащите ще се увеличи.

В допълнение към движенията, предизвикани от конфликта, се очаква настъпването на зимата също да предизвика допълнителни разселвания. Милиони украинци в момента живеят в повредени домове или в сгради, които не са пригодени да осигурят достатъчна защита от суровите зимни условия. Недостатъчният подслон оказва особено влияние върху уязвимите групи, включително възрастните хора, хората с увреждания, хората с хронични заболявания и децата. Правителството на Украйна, с подкрепата на хуманитарни партньори, ръководи подготовката и изпълнението на дейностите по зазимяване, но може да не успее да отговори на всички нужди, което ще доведе до по-нататъшно вътрешно и трансгранично разселване.

В същото време бежанците от Украйна, които в момента пребивават в приемащите страни, могат да се сблъскат с предизвикателства, свързани със зимата. Много от тях живеят в частни жилища, които може да не са подходящо изолирани, отоплени или оборудвани за зимни условия. Нарастващите разходи за горива също могат да се окажат усложняващ фактор, тъй като това може да ограничи възможностите на частните лица да продължат да приемат семейства на бежанци. Или пък самите бежанци може да изчерпят спестяванията си, ограничавайки способността им да купуват храна или да посрещат други основни нужди. Така и центровете за настаняване на бежанци може да се нуждаят от допълнителни инвестиции за инсталиране или подобряване на отоплителните системи, осигуряване на одеяла и зимни дрехи и осигуряване на достатъчно гориво или парични средства за разходите за отопление.