Военната колебливост на Германия има своите логични и исторически корени

Какво става с Германия? Украйна и много от европейските съседи на Берлин биха искали да знаят. Бавенето на обявената от Германия помощ за Украйна заплашва да затвърди репутацията ѝ на страна, която се облагодетелства от настоящия глобален ред, но няма да направи кой знае какво, за да го защити, пише Хол Брандс в коментар за Bloomberg.

Истината обаче е по-сложна. Да, светът се нуждае от по-настоятелна Германия. Но промените в германската външна политика през изминалата година са исторически, дори ако все още изглеждат недостатъчни спрямо предизвикателствата на нашето време.

Когато руският президент Владимир Путин стартира инвазията в Украйна през февруари 2022 г., той предизвика шок в Германия. Канцлерът Олаф Шолц незабавно обяви инвазията за zeitenwende – историческа повратна точка. Той обеща, че Германия най-накрая ще изпълни целта на НАТО - да изразходва 2% от БВП за отбрана; страната би нарушила собствената си забрана за изпращане на оръжие в зони на конфликт, като достави оръжие на Украйна. За изненада на американските политици обаче Шолц дори прекрати работата около противоречивия газопровод „Северен поток 2“, свързващ Русия с Германия.

Оттогава обаче поведението на Германия често изглеждаше по-скоро еволюционно, отколкото революционно. Шолц забави усилията на Германия да увеличи бюджета за отбрана до 2% от БВП. От страх да не провокира ескалация на конфликта, Берлин често действаше като спирачка за големи доставки на оръжие за Украйна.

Последният спор включва и танкове. Полша и други страни искат да изпратят своите германски танкове Leopard 2 в Украйна. Това изисква разрешението на Берлин, въпреки че поляците намекнаха тази седмица, че може да дочакат съгласието на Германия.

На фона на недоволството на някои от министрите в собствения си кабинет Шолц твърди, че Германия ще изпрати танкове само като част от по-голяма коалиция, включваща САЩ. „Ние винаги действаме заедно с нашите съюзници и приятели – никога не тръгваме сами“, изтъкна Шолц пред Bloomberg News по-рано тази седмица.

Раздразнението е осезаемо в Киев, във Варшава и в други източноевропейски столици, които се притесняват не толкова да провокират Путин, колкото дали ще го победят. Добавете факта, че Шолц проправи път към Пекин веднага след като китайският президент Си Дзинпин започна да приема чуждестранни политици след края на анти-COVID мерките през ноември.

Преди войната в Украйна източноевропейските членки на НАТО се оплакваха, че стремежът на Германия към дълбоки икономически и енергийни връзки с Москва излага собствената им сигурност на риск. Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп обвини Берлин, че е стратегически мъртвец, който отказва да плати своя дял за колективна отбрана. Скептиците изтъкват, че политиката на Германия за „промяна чрез търговия“ – насърчаване на икономическата интеграция с автократичните съперници с надеждата да ги смекчи дипломатически – всъщност е просто наивност или алчност.

Нито една от тези критики не е безпочвена. Все пак е грешка Германия да бъде злодей в една геополитическа пиеса за морал.

Въпреки всичките си недостатъци политиката на Германия по отношение на Украйна беше забележителна: Кой, преди година, би предвидил, че Германия ще отговори на инвазията, като решително намали зависимостта си от руската енергия? Че ще изпрати гаубици, ПВО и бронирани машини за Киев?

Погледнато от друг ъгъл, човек може да критикува Германия, че е наивна по отношение на Русия на Путин и е икономически прикована с белезници към една неприятна автокрация. От друга страна, САЩ - и много от най-големите демокрации в Европа - са виновни за подобни грешки.

Преди всичко си струва да си припомним, че характеристиките, които критиците на германската външна политика намират за толкова разочароващи, са същите характеристики, които помогнаха за превръщането на една някога войнствена страна в мирната, либерална държава, която познаваме днес. Имаше време, когато „германският проблем“ не се отнасяше за една колеблива, квази-пацифистка страна, която харчеше твърде малко за отбрана. Отнасяше се за страна, която всяваше ужас в Европа, защото многократно се опитваше да сдобие с геополитическо надмощие със сила.

След Втората световна война разделена Германия (все пак половината от нея беше под американски надзор) придоби чертите, които все още носи нейната дипломация. Тя на практика се отказа от напълно независима външна политика, вграждайки властта си в европейските и северноатлантическите институции и обвързвайки се тясно със САЩ. Тя наблегна на дипломацията и икономическия просперитет, въпреки че допринесе значително за отбраната на НАТО.

Този по-ранен zeitenwende помогна за създаването на безпрецедентен период на европейски мир. Така че Берлин акцентира допълнително върху същите политики в ерата след Студената война, отчасти за да увери съседите си, че обединена Германия няма отново да се превърне в бича на Европа. Днешна Германия може да не е най-добрата възможна Германия, но далеч не е най-лошата.

По-справедлива критика е, че Германия бавно осъзнава, че това, от което светът и Западът се нуждаят от нея днес, е много различно от това, което е било необходимо преди едно поколение. Тъй като воденият от САЩ ред е атакуван от множество страни, всички напреднали демокрации, особено тези толкова проспериращи като Германия, ще трябва да инвестират повече в своята защита.

Добрата новина е, че външната политика на Берлин се насочва, макар и накъсано и със закъснение, в правилната посока. Лошата новина е, че Украйна може да не си позволи лукса да чака zeitenwende.