Забравя ли Европа за единния пазар?

Министрите по конкурентоспособността на ЕС се срещат тази седмица, за да отбележат 30-ата годишнина на единния пазар. Те трябва да се гордеят, че са изградили основата, върху която стои целият ЕС, пише за Financial Times Марио Монти, бивш италиански премиер и еврокомисар за единния пазар и конкуренцията.

Ирония е, че ползите от такъв успешен проект, чиито родители бяха двама британски политици (министър-председателят Маргарет Тачър и еврокомисарят Артър Кокфийлд), в крайна сметка ще бъдат отказани от Обединеното кралство като част от Брекзит. Съветът по конкурентоспособност трябва да помисли този прецедент. Сега ЕС-27 рискува малко по малко да загуби единния пазар в резултат на стремежа към „стратегическа автономия“ и икономическа сигурност, които, предвид геополитическите заплахи, се превръщат в основни приоритети.

Трябва ли да се търсят „автономия“ или „сигурност“ на национално ниво, дори ако това би довело до нарушаване правилата на ЕС? Или подобни цели ще бъдат по-лесно постигнати чрез обединяване на усилията? Ако е така, единният пазар и някои общи политики заслужават по-висок приоритет, отколкото получават в момента.

Френският президент Еманюел Макрон беше прав, когато наскоро написа: „Това, от което се нуждаем сега, е всеобхватна рамка за прилагане на този европейски консенсус относно суверенитета“. Той предложи доктрина, основана на „петте стълба“. „Първият стълб е най-очевидният“, каза той и допълни: „Ангажимент за конкурентоспособност, по-голяма интеграция и задълбочаване на единния пазар на ЕС, което е първото условие за създаване на европейски корпоративни шампиони.“

Макрон продължи, подчертавайки индустриалната политика, традиционна френска грижа. Считам, че индустриалната политика, при условие че е ясно формулирана, може да бъде важна, пише Монти. И това едва ли ще бъде контрапродуктивно, докато първият стълб се зачита. Но ако не е така, щетите, нанесени на единния пазар, биха подкопали основния източник на европейска конкурентоспособност.

Европейската комисия ще представи стратегия за икономическа сигурност през юни, която трябва да включва част специално за надграждане на единния пазар. По-специално пет въпроса изискват спешни действия, за да се подобри неговата дълбочина и устойчивост.

Първо, учудващо е, че инструментите, с които ЕК разполага за справяне с нарушенията на правилата на единния пазар, трябва да бъдат същите, както преди 30 години. Следва да е възможно те да бъдат приведени в съответствие с тези, които са били на разположение за налагане на конкуренцията още от подписването на Римския договор.

Второ, все още е необходим напредък, за да се постави секторът на услугите, който е толкова важен по отношение на приноса си към брутния вътрешен продукт, на основа, дори смътно сравнима с други сектори на икономиката.

Трето, степента на интеграция в така наречения съюз на банките и капиталовите пазари е незадоволителна. Това често може да се припише на формата на „мек“ национализъм от страна на правителствата, регулаторите и националните централни банки.

Четвърто, гладкото функциониране на единния пазар все още е значително възпрепятствано от неадекватни взаимовръзки в транспорта, енергетиката и телекомуникациите. Жалко е, че огромните инвестиционни усилия, положени в контекста на следпандемичния Фонд за възстановяване на ЕС от следващо поколение, не бяха по-фокусирани върху трансгранични проекти.

И накрая, настоящата Комисия, под ръководството на Урсула фон дер Лайен, успя да превърне трагични предизвикателства като пандемията или войната в Украйна във възможности за подобрено управление и по-добро приемане на ролята на Комисията.

Човек обаче не остава с впечатлението, че сравними усилия са положени в по-малко драматичната, но не по-малко важна задача да се направят огромните подобрения на единния пазар, които са необходими. Това е особено важно сега, когато този установен стълб на ЕС стои редом с такива модерни нови грижи като стратегическата автономия и икономическата сигурност.