Нито една от лихвените опции пред Фед не е оптимална

Федералният резерв на САЩ има три основни опции за лихвените проценти на срещата си в сряда. Нито една от тях не е оптимална и тази, която Фед насочи пазарите да очакват, потенциално може да бъде най-малко желателната. Освен това и трите отразяват по-широки предизвикателства, които изискват значително подобрение от страна на предлагането в икономиката и институционални реформи, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Въз основа на насоки от висш служител на Фед пазарните очаквания са, че централната банка ще направи „пауза“, оставяйки лихвите непроменени (в диапазона 5-5,25% - бел. прев.) с тенденция към възобновяване на повишенията на следващата среща през юли (подобно на това, което в крайна сметка направиха Австралия и Канада).

Този подход се разглежда като предоставящ на централните банкери повече икономически данни за оценка на ефектите от най-ускорения цикъл от повишения на лихвите от десетилетия. В резултат на това калкулираната от пазара вероятност за повишение през юни се колебае около 20-30 процента през последната седмица, след като преди това достигна връх от над 70 процента преди последните насоки.

Има два проблема с този подход. Първо, допълнителен месец с постъпващи данни е малко вероятно да подобри значително разбирането на Фед за ефектите от инструмент, който действа с променливи лагове. Второ, последните данни подкрепят лихвено повишение от централната банка, която многократно е настоявала, че е „зависима от данните“.

Нищо чудно, че някои ръководители на Фед предпочитат увеличение тази седмица. Те сочат поредицата от изненади при данните, включително скорошните такива относно по-големия размер на свободните работни места и стабилния месечен ръст на заетостта, както и премахването на непосредствените опасения за тавана на дълга на САЩ и банковата нестабилност.

Но поне един централен банкер смята, че повишението на лихвените проценти през май може вече да е било прекомерно, тъй като някои прогнозни индикатори за икономическата активност сигнализират за слабост. В този смисъл паузата би била последвана от намаление на лихвите.

Много е писано за това защо Фед се оказа в тази неудобна ситуация. Най-често цитираната причина е, че Фед е подценил инфлационната заплаха през по-голямата част от 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г., преди да бъде принуден да извърши 10 последователни повишения на лихвените проценти.

В резултат на това Федералният резерв претърпя значителна ерозия на своята обществена репутация и доверието в политиката си. Има продължително несъответствие между посланието на Фед относно лихвените проценти през 2023 г. и очакванията на пазарите. Нещо повече, възникна публично разногласие между председателя на Фед Джером Пауъл и другите централни банкери по отношение на вероятността от рецесия. Репутацията на Федералния резерв беше допълнително подкопана от скъпоструващи пропуски в банковия надзор, липса на подходяща стратегическа рамка за политики, слаба отчетност и податливост на групово мислене.

Като се имат предвид множеството причини, Фед едва ли ще разреши проблемите си скоро. Нещо повече, освен ако данните за потребителската инфлация тази седмица не покажат значителна слабост, предложеният му курс на действие – „паузата“ – ще се окаже обърканият среден вариант, което ще направи бъдещите решения още по-предизвикателни.

Ако Федералният резерв наистина зависи от данните и активно се е ангажирал да постигне настоящата си цел за инфлация от 2 процента, той трябва да повиши лихвите с 0,25 процентни пункта и да остави вратата отворена за допълнителни увеличения, пише Ел-Ериан. Скорошните изненади при данните, съчетани с баланса на рисковете, свързани с политиките на Фед, предполагат, че този път е за предпочитане пред „паузата“.

Ако Фед обаче вярва, както аз самият, отбелязва Ел-Ериан, че работи с остаряла инфлационна цел поради значителни промени от страната на предлагането в икономиката - и че промяната на тази цел изисква дълъг и деликатен процес - тогава той трябва да направи пауза с тенденция за намаления на лихвите, когато е подходящо.

Това би позволило ефектите от предишните повишения на лихвите да проникнат в икономиката и да намалят вероятността както от неоправдани щети върху икономическия растеж, така и от обезпокоителна финансова нестабилност.

Спомнете си, че грешките в лихвената политика на Фед през последните две години и неговите институционални слабости не са единствените фактори, които подкопаха ефективността му. Променящите се модели на глобализация, преструктурирането на корпоративните вериги за доставки, енергийният преход и дисбалансите на пазара на труда показват, че Фед работи с цел за инфлация, която вероятно е твърде ниска за трайно икономическо благополучие.

В този контекст настоящата рамка на лихвения дебат е прекалено тясна. По-вероятно е тя да обърка нещата, отколкото да стимулира типа обсъждания, които могат да възстановят основата, чрез която Фед да допринесе за висок приобщаващ растеж и финансова стабилност.