Евтините пари може би са лоши за икономиката

Казват, че хубавите неща в живота са безплатни. Това може да е вярно за разходките по плажа или пикниците в парка, но не и за парите, пише за Financial Times Шийла Беър, бивш председател на Федералната корпорация за застраховане на депозитите в САЩ и старши съветник в американския Център за финансова стабилност.

Федералният резерв на САЩ поддържеше заемите почти безплатни близо 14 години в името на стимулирането на икономиката. Този период на „политика на нулеви лихви“ (ZIRP) се характеризираше с вял растеж, повишена пазарна концентрация, ниска производителност и голямо неравенство в богатството. Сега, след като Фед премина към позицията „по-високи лихви за по-дълго“ за борба с инфлацията, икономиката ще трябва болезнено да се нагоди към нарастващата цена на парите. Но курсът трябва да бъде продължен, защото в крайна сметка по-високите ставки ще доведат до по-справедлива, по-продуктивна и по-устойчива икономика, смята Беър.

Теорията зад ZIRP е, че тя повишава потреблението и продуктивните капиталови инвестиции, като прави по-евтини заемите за бизнеса и потребителите. Но теорията не се е доказала на практика. Икономистите трудно намират връзка между ниските лихвени проценти и икономическия растеж. Някои проучвания показват, че по-високите ставки са свързани с по-висок икономически растеж. Това е в съответствие с опита на САЩ.

Вземете годините на „бум“: 1982-1990 г. и 1991-2001 г., когато годишният ръст на брутния вътрешен продукт от 4 процента беше типичен, в сравнение с 2-процентната норма при ZIRP. През повечето от тези години на бум краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти далеч надхвърляха нивата, които виждаме днес. Домакинствата и предприятията въпреки това теглеха заеми. Икономиката жужеше.

Безплатните заеми всъщност могат да подкопаят растежа, като направят икономиката по-малко ефективна. Колкото повече струват парите, толкова по-дисциплинирано е тяхното разпределение. Ако вземането на заем не коства нищо, парите се вливат във всякакви непродуктивни употреби. Те се насочват към необуздани спекулации, онагледени от манията по криптото и меме акциите (придобилите популярност в социалните мрежи – бел. прев.) Парите отиват в зомби компании от безразборни инвеститори, търсещи някаква прилична доходност. Те вредят на конкуренцията, като подхранват концентрациите.

Изследванията показват, че по-големите компании се възползват непропорционално от по-ниските ставки, които използват, за да извършват придобивания и други инвестиции, които увеличават тяхното пазарно господство. С нарастването на пазарната им мощ те губят стимули да останат гъвкави и конкурентоспособни, тъй като по-малките им конкуренти са далеч назад. Аз съм за енергична борба срещу антиконкурентното поведение, пише авторката, но концентрациите, които толкова тревожат администрацията на Байдън днес, може да имат толкова общо неправомерното корпоративното поведение, колкото и ниските ставки.

Евтините пари също така изострят неравенството в богатството, което е пагубно за икономика като американската, която разчита на потреблението на средната класа, за да процъфтява. Концентрирането на богатството в ръцете на малцина намалява покупателната способност на останалите. ZIRP направи малко за растежа на реалните заплати, но стори чудеса за повишаването на цените на активите, притежавани предимно от богатите. Тя беше особено добра за акциите, тъй като техните очаквани бъдещи печалби станаха много привлекателни на фона на изключително ниската доходност на държавните облигации. Макар че над половината от домакинствата в САЩ пряко или косвено притежават някакви акции, 86% от тях са собственост на най-богатите 10 процента от хората.

Ползите от изключително ниските лихви по ипотечните кредити бяха по-широко споделени, тъй като бумът при цените на жилищата и възможността за рефинансиране обогатиха милиони семейства, които вече притежаваха домове. Но разходите на наемателите също се повишиха, като жилищната инфлация тласна собствеността на дом извън обсега им.

Безплатните пари допринасят за финансова нестабилност и рискуват да създадат кризи, когато инфлацията неизбежно надигне глава и Фед трябва да затяга политиката си. Те насърчават прекомерни нива на заемане, като същевременно стимулират поемането на риск и спекулациите сред инвеститорите, търсещи печалба.

С нарастването на лихвените проценти балоните се спукват, а задлъжнелите кредитополучатели фалират. Дори сигурни, нискодоходни активи губят пазарна стойност. Рискове се натрупват в нерегулирани, непрозрачни ниши на финансовата система. Непубличните фондове претърпяха бурен растеж – сега притежават активи от 21 трилиона долара според Комисията за ценни книжа и борси (SEC) – тъй като обикновено избягващи риска инвеститори, като застрахователни компании и пенсионни фондове, бяха съблазнени от високата доходност, генерирана от техния бизнес модели с голям ливъридж. Но този модел не работи толкова добре, когато парите са скъпи.

Фед разумно прави лихвена пауза, за да даде време на финансовата система да се приспособи. По-високите ставки ще помогнат на икономиката, но финансова криза може да я съсипе. След като преминем през този преход, Федералният резерв трябва фундаментално да преоцени убеждението си, че упоритото преследване на инфлация от 2 процента е добро за икономиката. Всяко ниво на инфлация подкопава реалните заплати, докато безплатните пари подриват производителността и устойчивия растеж. По-добре да изоставим ZIRP завинаги и да разчитаме по-малко на централните банкери да управляват нашите икономики в бъдеще. Историята, изследванията и здравият разум сочат, че ще бъдем по-добрe, завършва Беър.