Г-20 има нужда от по-тесен фокус

Срещата на Г-20 в Индия през септември се превърна в празник на нарастващото влияние на страната на световната сцена. Но сега, когато еуфорията отшумя, е време да зададем някои трудни въпроси, пише за Financial Times Дувури Субарао, бивш гуверньор на Индийската централна банка.

Имаме ли нужда от Г-20? Да, със сигурност. В свят със споделена екосистема и споделена икономика ние се сблъскваме с проблеми, които не зачитат политическите граници – например климатичните промени и вирусите. Те не могат да бъдат решени без глобално сътрудничество. Отчаяно се нуждаем от форум, който да насърчи такова сътрудничество.

Но начинът, по който Г-20 се е развила - в безкраен списък от срещи, конференции, събития, изложби и обмени - не е полезен. Някои твърдят, че групата трябва да остане фокусирана върху основната си компетентност в областта на глобалната икономика и финансите. Струва си да се отбележи, че алиансът възникна след азиатската финансова криза от 1999 г. с цел да обедини развитите и развиващите се страни, за да съблюдава глобалната икономическа и финансова стабилност. Годишна среща на финансовите ръководители беше надградена, когато президентът на САЩ Джордж Буш-младши свика среща на правителствените лидери на Г-20 през ноември 2008 г., за да изработи колективно решение на световната финансова криза. Без тези спасителни усилия световна финансова система вероятно щеше да се окаже в състояние на свободно падане.

Напоследък обаче Г-20 не успява да повтори тези ранни успехи. Не че липсват належащи проблеми – например климатът, глобалното здраве и преструктурирането на дългове. Но Г-20 се оказа по-скоро място за разговори, отколкото средище за решаване на проблеми. Общият рефрен е, че групата е ефективна само ако има бушуващ огън; когато е изправена пред бавно разгарящи се проблеми, тесните национални интереси имат предимство пред оптималните глобални решения. И всичко, което следва, са успокоителни комюникета.

Светът не може да си позволи такъв цинизъм. Въпреки че нищо не фокусира ума така, както една криза, проблемите могат да наберат скорост, ако не бъдат адресирани. В името на нашето колективно бъдеще Г-20 трябва да се промени, а авторът предлага три идеи за пътя напред.

Първият приоритет е Г-20 да се върне към тесния си фокус, като изостави целия багаж, който натрупа през годините. Групата винаги се е гордяла с факта, че за разлика от други международни органи като ООН, Световната банка, МВФ и СТО, тя не е обременена от харта, процедурни правила или формализирана бюрокрация. Разбира се, това са силни страни, но не бива да им се позволява да се превръщат в пасиви, като всяка държава прекроява Г-20 всяка година според своите капризи. Групата трябва да преследва дневен ред от три или четири глобални проблема всяка година. Нереалистично е да очакваме драматични резултати, но ако има дори малко развитие всяка година, ще постигнем повече напредък, отколкото ако следваме аморфен дневен ред от среща на среща.

Втората стъпка е да се преустанови практиката да се издават комюникета. Това се оказа ненужно спорно и непродуктивно упражнение. Дневният ред на срещата в Ню Делхи беше почти изцяло засенчен от намирането на подходяща формулировка за осъждане на инвазията на Русия в Украйна. В крайна сметка компромисната формулировка в окончателната съвместна декларация, която засягаше войната, без конкретно да споменава Русия, не задоволи никого и нямаше голямо значение за света. Дори при липсата на разделителни теми като Украйна, комюникета на Г-20 често звучат като манифести за глобално управление, пълни с благочестиви декларации и възвишени намерения. Без конкретен план за действие и измерими цели, никой не носи отговорност за резултатите. И с ротационното председателство драмата се мести от една страна в друга

Урокът е ясен – комюникетата да се заменят с протоколи, които ще отразяват правдиво различията в мненията и ще излагат плана за действие до следващата среща.

Третата стъпка е политиката да се държи извън Г-20. Разбира се, че е трудно да се отдели политиката от икономиката, когато геополитическото напрежение е високо. Но видяхме цената на това политиката да се просмуква във форума, когато руският президент Владимир Путин и китайският Си Дзинпин не участваха на срещата в Ню Делхи. Групата ще бъде по-ефективна, ако всички лидери присъстват и изразят различията си, отколкото ако някои я бойкотират поради политически несъгласия. Все пак за политиката имаме ООН. Каква стойност може да добави Г-20 на този фронт?

В свят, разделен от национални държави, Г-20 трябва да бъде гласът на консенсуса в икономиката и свързаните с нея глобални проблеми. Не можем да позволим тя да се провали, завършва Субарао.