Правителствата се нуждаят от по-голяма продуктивност

Пътуването в чужбина често може да предизвика пристъпи на „електронна завист“, т.е. ревност относно по-лесния дигитален живот другаде. Независимо дали става въпрос за възможността да подадете данъчна декларация с едно кликане, или да подновите паспорт чрез смартфон, бизнес лидери и туристи получават представа за това как тяхното правителство може да изразходва по-малко от времето им у дома. Огромният натиск върху публичния сектор обаче идва не само от недоволните граждани. С нарастването на дълговете и растящите изисквания към публичните разходи правителствата по света трябва да измислят как да предоставят по-добри услуги с по-малко ресурс, пише Financial Times в редакционен коментар.

Публичният сектор вече играе важна роля в развитите икономики. В него работят около една пета от всички работници, докато общите правителствени разходи представляват средно 40 процента от брутния вътрешен продукт. Това му придава съществено значение за националната производителност. Междувременно, застаряващото население, изменението на климата и предизвикателствата пред националната сигурност носят допълнителни тежести за държавата. Всъщност, при тесни бюджети и нарастващи лихвени плащания по дълга, сега е още по-важно решенията за данъците и разходите да не са разточителни и правителствата да намерят начини да станат по-продуктивни.

Дефинирането на това какво означава производителността на публичния сектор е част от предизвикателството. Тя често се приравнява на съкращаване на работни места или прехвърляне на ресурси от отдели с по-нисък приоритет. Но това си има цена - разнебитена инфраструктура, по-дълги списъци на чакащи в здравеопазването и административни грешки. Вместо това правителствата трябва да работят по-интелигентно, както при идентифицирането и елиминирането на прахосничеството, така и чрез извличане на повече - и с по-високо качество - от техните съществуващи ресурси. Например, изследване на McKinsey изчислява, че оперативните подобрения биха могли да спестят на правителството на САЩ 750 милиарда долара годишно, без да намаляват ефективността на услугите му.

Използването на технологии – например чрез дигитализиране на бумащината, използване на данни за генериране на решения за политики и автоматизиране на задачи – дава най-много обещания за повишаване на дългосрочната ефективност и качество. Много нации вече са направили крачки в електронното управление, като Скандинавия е начело, според класацията на ООН. Системата за електронно данъчно облагане (e-Tax) на Естония изпраща предварително попълнени данъчни формуляри за потвърждаване и подаване в рамките на минути. В Сингапур регистрирането на компания онлайн може да отнеме само 15 минути. В действителност цифровото управление може да рационализира нуждите от персонал, да изглади процесите на привеждане в съответствие и да повиши производителността на частния сектор - малките фирми могат да загубят няколко работни седмици годишно за спазване на регулациите.

Купищата от данни, събирани от правителствата, могат да бъдат филтрирани и анализирани, за да се открият неефективности, да се подобрят услугите и дори да се увеличат приходите, особено с помощта на изкуствения интелект (AI). Американската служба за вътрешни приходи (IRA), например, наскоро обяви планове да използва AI за събиране на неплатени данъци. В Националната здравна служба (NHS) на Великобритания автоматичното генериране на тромави формуляри за пациентите може да освободи време на медицинските сестри и лекарите, докато технологията на машинно самообучение може да помогне на болниците да управляват по-добре капацитета.

Изоставянето на остарелите технологии - особено факс машини, които шокиращо все още се използват от някои правителства - за сметка на съществуващите най-добри практики е лесно решение. Възприемането на по-нова джаджа може да има първоначални разходи, но може да доведе до значителни дългосрочни печалби от ефективността. По-широки оперативни подобрения могат да дойдат и чрез по-добро развитие и привличане на таланти, засилване на партньорствата с частния сектор и насърчаване на иновациите и експериментирането.

Преработването на огромни бюрократични машини, докато те работят, не е лесно. Правителствата трябва да балансират по-ефективното използване на технологии и данни със загрижеността за поверителността, рисковете за киберсигурността и регулирането. Наборът от умения за управление на трансформацията може да липсва. Тези предизвикателства трябва да бъдат преодолени. Цената на пасивността ще означава непрекъснато нарастващо напрежение върху обществените услуги и продължаващ натиск за повишаване на данъците. Междувременно завистливите туристи, връщащи се от чужбина, могат най-малкото да подтикнат правителствата към действие.