Дребни проблеми спъват големите решения за бъдещето на Европа

Висшите лидери на ЕС се срещат в средата на месеца за последния за годината Европейски съвет. От това колко решителни ще бъдат, ще зависи дали срещата на високо равнище би се наредила сред най-значимите или ще се окаже огромна пропиляна възможност, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

Вземете належащите решения, които са се натрупали. Дали да се изпълни обещанието, направено преди шест месеца, за финансиране на Украйна с 50 милиарда евро за четири години? Дали да се започнат официални преговори за членство в ЕС с Киев и евентуално с други страни кандидати? Дали най-накрая да се подпише търговско споразумение с южноамериканския блок Меркосур? Дали да се приемат предложените нови общи правила за националните публични финанси, както и междинни ревизии на седемгодишния бюджет на ЕС?

Противно на изглеждащото, това, което задържа тези решения, не е, че те са дълбоко противоречиви. Всеки разбира, че те са необходими или биха донесли важни ползи за ЕС и неговите отношения с останалия свят. Общото между решенията всъщност е, че биват възпрепятствани от много по-тривиални грижи.

Не е достатъчно да обвиняваме за закъсненията обструкциите на Унгария на Виктор Орбан. Вярно е, че Орбан задържа решенията за Украйна, за да извлече предимства - по-специално освобождаване на средства от ЕС, блокирани поради подкопаването на върховенството на закона в страната му. Но, както при предишни големи решения, има праг, до който другите ще му позволят да ги отлага. В националните финансови министерства вече се говори за заобикаляне на Будапеща чрез финансиране на Украйна „на ниво 26 членки на ЕС“ (без Унгария – бел. прев.) като възможен, ако не и предпочитан вариант.

Също толкова голям проблем беше обединяването на подкрепата за Украйна от Европейската комисия с други добавки към нейния бюджет от държавите-членки. Що се отнася до преговорите за присъединяване на Киев, някои се изкушават да отложат нещата за няколко месеца с погрешното убеждение, че това ще направи реформите там по-бързи.

Задържаните решения се простират отвъд въпросите за Украйна. Формата на фискалните правила отдавна е до голяма степен ясна. Останалите технически подробности, за които финансовите министерства спорят, почти няма да имат значение за икономическите перспективи на ЕС. Междувременно сделката с Меркосур се спъва от тесни секторни интереси и прекомерни екологични изисквания. Това не е изненадващо – и в тесен смисъл е дори легитимно – но тези интереси далеч не са достатъчни, за да оправдаят провалянето на сделката. Ревизиите на бюджета също касаят дребни цифри.

Във всички тези случаи ЕС остава прикован от нарцисизма на малките различия. Но далеч сме преминали точката, в която забавянето заради още една незначителна отстъпка, пазаренето за технически подробности или събирането на повече знания е от голяма полза. По всички тези въпроси просто трябва да се вземат политически решения.

Това ще превърне декемврийската среща в една от онези, които отварят нова глава в европейския проект: поставяне на Украйна на по-твърд западен курс, създаване на най-голямата зона за свободна търговия в света и установяване на предвидима рамка за осигуряване на големите инвестиции, необходими в отбраната, декарбонизацията и цифровата модернизация. Никой не представя алтернативен политически курс: провалът на политическата воля този месец би бил грандиозно упражнение по протакане.

Колкото повече време отнема на ЕС да реши неща, които просто трябва да бъдат приключени, толкова повече ще се забавят истински тежките обсъждания.

Те включват пълен, добронамерен и устойчив ангажимент за това как да се подготви блокът за разширяване. Предварителният дебат по-рано тази година относно задълбочени реформи на процеса по вземане на решения в ЕС и на европейските институции за момента се проваля (което също означава, че се е откъснал от решението за придвижване на преговорите по присъединяване).

Включват се още формата на следващия седемгодишен бюджет на ЕС и как той да бъде направен подходящ за ерата на икономическа несигурност и геополитическо напрежение. Ясно е, че трябва да се осъществят много големи общи инвестиционни проекти - в енергетиката, например, и в изграждането на по-силни транспортни и инфраструктурни връзки със съседните държави - като същевременно се защитава целостта на единния пазар и се адресира разширяването. Това изисква по-голям, фундаментално променен бюджет, който да задоволи интересите както на нетните вносители, така и на нетните получатели.

Справянето с подобни предизвикателства вече не трябва да се измества от проблеми от втори или трети ред. Един вариант е да се вземат повече решения с мнозинство, както някои предлагат. Но това е лош заместител на държавното управление, което изгражда по-широко съгласие. Лидерите на ЕС имат шанс да покажат, че могат да го постигнат, завършва Сандбу.