Опитът на Турция с Ердоган носи полезни уроци за САЩ с Тръмп

За милиони американци един от водещите кандидати на изборите за президент през ноември – Доналд Тръмп, не се шегуваше, когато заяви, че иска да бъде диктатор през първия си ден, ако бъде избран отново. В крайна сметка той се опита да отхвърли резултатите от изборите през 2020 г. и поддръжниците му нахлуха в Капитолия, за да попречат на истинския победител да поеме властта. Затова противниците на Тръмп приветстваха решението на Върховния съд на Колорадо да го премахне от гласуването през 2024 г. заради предполагаемата му роля в нападението срещу Капитолия.

През февруари Върховният съд на САЩ ще разгледа делото и може да забрани на Тръмп достъп до гласуването. Мнозина смятат, че точно това трябва да се случи. Но макар да има основателни опасения, че втори мандат на Тръмп може непоправимо да унищожи американската демокрация, един неочакван случай – Турция под управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган – може да послужат като предупреждение за това докъде трябва да стигне човек, за да спре кандидат-автократ, пише директорът на програмата за Турция към Middle East Institute Гьонюл Тол за Financial Times.

Потъвайки в автокрация под управлението на подобен на Тръмп популист, примерът с Турция показва, че когато един популист заплашва да разруши демокрацията, трябва да му вярваме.

Преди да поеме управлението над страната, Ердоган каза, че демокрацията е трамвай, от който слизаш, когато стигнеш крайната си дестинация. И той наистина слезе от демократичния трамвай, след като натрупа достатъчно власт. Не само гласуващите за него обаче проправиха пътя към авторитарния завой на страната. Противниците му също му помогнаха да стигне до там.

Популистите не се появяват от нищото. Липсата на публично доверие в демократичните институции помага да се подхрани възхода им. Популистите се възползват от това недоволство, определяйки институциите на либералната демокрация, например съдилищата, като творения на самообслужващ се корумпиран елит и се представят за тяхна жертва.

Използването на мотива за жертвата подкрепи политическата кариера на Ердоган. Ключов момент в дългия му мандат бе 1998 г., когато се оказа бъдещият ислямистки кмет на Истанбул. Той бе осъден на 10 месеца в затвора и му бе забранено да участва в политиката заради рецитирането на стихотворение, което светската върхушка видя като заплаха за конституцията. Ердоган се възползва от четирите месеца, които беше в затвора, за да се представи като истинския демократ, водещ война в името на „народа“ срещу авторитарни властимащи, които използват съдилищата, за да преследват тези, които искат да оспорят привилегирования им статут. Представяйки се за жертва помогна на Ердоган да спечели гласове далеч отвъд ислямистката база на своя предшественик на изборите през 2002 г.

Друга повратна точка бе 2007 г., когато партията на Ердоган избра Абдулла Гюл – политик с ислямистки корения, за кандидат за президент. Ходът насочи Ердоган, тогава премиер, към сблъсък със светската армия на Турция, която заплаши да се намеси, за да блокира кандидатурата на Гюл. Основната светска опозиционна партия бойкотира първия тур на гласуването в парламента, който преди избираше президента, за да попречи формирането на кворума и отправи петиция до конституционния съд да го анулира. Съдът се вслуша.

За да се възползва от усещането за жертва сред поддръжниците си, Ердоган свика предсрочни избори и си подсигури категорична победа. Това, което беше замислено като ход от страна на опонентите на Ердоган за подкопаването му, в крайна сметка укрепи амбициозния автократ. Той използва тези усилия, за да легитимира хвърлянето в затвора на противниците си чрез фиктивни съдебни процеси, напълвайки институциите на страната с лоялисти и заглушавайки пресата, като налага на критични медии огромни санкции за предполагаеми „данъчни нередности“.

Турция и САЩ със сигурност се различават. Но подобни контексти дадоха тласък на популистите им: поляризацията и липсата на доверие в демократичните институции. Ердоган се възползва от тях, за да превърне несъвършената демокрация на Турция в автокрация. Представяйки си подобен сценарий в САЩ е не толкова невъзможен, колкото беше преди. Върховният съд на САЩ със сигурност може да реши проблема Тръмп за Америка, дисквалифицирайки го от гласуването. Това обаче само ще засили същите онези сили, които проправиха пътя към възхода му на първо място, без значение колко юридическо право може да звучи решението на съда. Защото кой може да гарантира, че няма да има друг Тръмп?

Вместо това през ноември 2024 г. САЩ се нуждаят от това, което турската политика не успя да постигне на изборите през май 2023 г.: оглушително поражение от народа върху автократичния популизъм. Когато масите поставят под въпрос легитимността на системата, автокрацията е най-добре да бъде отхвърлена в урните, а не в съдебната зала.