Жизнен ли е отбранителният пакт между Австралия, Великобритания и САЩ?

Aukus (пактът в областта на сигурността между Австралия, Великобритания и САЩ – бел. прев.) продължава да разбунва Тихия океан, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън. Сключен през 2021 г., той се фокусира около придобиването от Австралия на американски и британски ядрени подводници.

За администрацията на Байдън Aukus бързо се превърна в център на усилията ѝ за ограничаване на китайската мощ. За Австралия пактът е значим избор да затегне военните си връзки със САЩ. За Обединеното кралство той е символ на подновените глобални амбиции на страната.

Китай многократно е атакувал Aukus като опасен и конфронтационен. Малко след като беше обявен, Борис Джонсън, министър-председател на Великобритания по това време, радостно се присмя на „граченето от страна на анти-Aukus коалицията“.

Три години по-късно „граченето“ продължава. Наскоро китайският Global Times публикува статия, която едновременно спекулира, че Япония може да се присъедини към пакта, докато същевременно обявява с надежда, че „Aukus се разпада“. Това е сериозно преувеличение. Но е вярно, че има нарастващи подозрения, че първоначалното му лансиране прикрива някои сериозни проблеми с детайлите.

Дебатът е най-ожесточен в Австралия, тъй като Aukus е предназначен да бъде сърцето на нейната стратегическа позиция за десетилетия напред. Правителството и двете основни политически партии все още стоят твърдо зад пакта. Но двама влиятелни бивши премиери – Пол Кийтинг и Малкълм Търнбул – отправиха унищожителни критики.

Притесненията относно жизнеспособността на Aukus попадат в три основни групи: стратегически, политически и технически.

На стратегическо ниво критиците обвиняват Австралия, че е направила неустойчив залог за продължаване на американското надмощие в Тихия океан. Хю Уайт, влиятелен учен, твърди, че: „Огромната промяна в геополитическата сила и богатство от 1980 г. насам прави невъзможно продължаването на стария ръководен от САЩ ред.“ Уайт също се тревожи, че сега Австралия мълчаливо се е ангажирала да се бие редом със САЩ в бъдеща война с Китай.

На политическо ниво нараства безпокойството дали САЩ все още са надежден съюзник. Ако Доналд Тръмп спечели втори мандат, допускането, че Америка може да стои твърдо зад своите глобални стратегически ангажименти, изглежда много по-съмнително. И все пак ангажиментът ще трябва да бъде поддържан, тъй като Aukus е проект за няколко десетилетия напред.

На техническо ниво придобиването и поддръжката на ядрени подводници представлява голям и много скъп технологичен скок за Австралия. Aukus ще бъде реализиран в три сложни етапа. Първо, Австралия ще ремонтира своите настоящи конвенционални подводници. След това, в началото на 2030-те години., тя ще получи няколко употребявани американски ядрени подводници от клас Вирджиния. Десетилетие по-късно първите подводници от клас Aukus - проектирани във Великобритания с американска технология и произведени в Обединеното кралство и Австралия - ще бъдат взети на въоръжение.

В австралийската отбранителна върхушка има известно безпокойство от голямата британска роля в изграждането на ядрени подводници за Aukus. Има много по-малко доверие във военно-промишлената база на Обединеното кралство, отколкото в способностите на САЩ. Тези съмнения ще са нараснали след трудностите на британските самолетоносачи и провала на неотдавнашен тест на британска ядрена ракета Trident. Елизабет Бюканън от Военната академия Уест Пойнт в САЩ твърди, че „програмата за ядрени подводници на Aukus вероятно няма да се осъществи.“ Австралийските критици на Aukus се опасяват, че страната тръгва по дълъг и скъп задънен път.

Стратегическите аргументи срещу Aukus са най-слабите. Австралийското правителство, подобно на японското и индийското, е основателно загрижено от военните и териториални амбиции на Китай. То разбира, че ако Пекин успешно нахлуе в Тайван - или успее да наложи претенциите си над Южнокитайско море - Китай ще стане доминиращата сила в Индо-Тихоокеанския регион, с дълбоки последици за сигурността на Австралия.

Aukus е класическо усилие за укрепване на възпирането чрез увеличаване на рисковете за Китай от всяка потенциална агресия. Както казва един австралийски служител по сигурността: „Целта е да се предотврати война, а не да се води такава“.

Страховете относно разчитането на Америка очевидно ще се увеличат, ако един непостоянен Тръмп се върне на власт. Но Майкъл Грийн, бивш служител на Белия дом, сега в университета в Сидни, твърди, че е вероятно той да назначи анти-китайски ястреби на ключови позиции, които ще поддържат ангажимента си към Aukus. „Силно вярвам, че Австралия ще получи подводниците от клас Вирджиния“, твърди той.

Дори някои защитници на Aukus са съгласни, че има реални съмнения относно последното парче от пъзела - изграждането на новите атомни подводници. Въпросът не е само в капацитета на британците да ги изградят, а и в еволюцията на военната технология. Напълно възможно е класическите ядрени подводници да са загубили своята полезност след 30 години и да бъдат заменени от безпилотни.

Но достойнството на един десетилетен съюз е, че той може да се адаптира. Aukus не е само за подводници. Вторият стълб на пакта касае споделяне на авангардни военни технологии в области като хиперзвукова техника, киберпространство и изкуствен интелект. Aukus може да се развива успоредно с еволюцията на военните технологии.

Пактът в крайна сметка е израз на решителност и дългосрочен ангажимент. Той се основава на споделеното възприемане за нарастващата стратегическа заплаха от Китай и Русия, които работят заедно, за да променят настоящия международен ред. Това възприятие изглежда по-актуално и валидно от всякога, завършва Ракмън.