Пазарите трябва да отчитат институционалната култура на централните банки

Тази година както макроикономистите, така и пазарните спецове правят грешни предположения относно лихвената политика на големите централни банки. Финансовите познавачи трябва да добавят още един елемент към своите прогнози: институционалната политика, пише за Financial Times Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка.

Нито председателят на Федералния резерв (Фед) Джером Пауъл, нито президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард са сертифицирани членове на клуба на централните банкери. Тъй като нямат икономическо образование и опит, те трябва да действат като умели председатели на технократски бордове. Техните предшественици – особено Пол Волкър, Алън Грийнспан, Бен Бернанке (във Фед) и Марио Драги (в ЕЦБ – бел. прев.) – спечелиха уважението на монетарните сановници; те биха могли да дебатират с експертите и да ръководят политики въз основа на собствения си опит. Пауъл и Лагард не могат.

В резултат на това председателят на Фед и президентката на ЕЦБ са особено зависими от прогнозите на персонала си. Но тези модели не работят добре. Произтичащата от това несигурност създаде повече място за различни мнения от страна на управите на централните банки, но не увеличи авторитета на ръководителите. Институционалният отговор на това отклонение е да се разчита на предполагаемо рафиниран технически подход: „зависимост от данните“ – термин, който означава, че централните банкери не знаят какво да правят.

Това създава усложнения. Пауъл, Лагард и техните колеги са силно зависими от месечните икономически данни, които често са предварителни, имат дефекти и дори са противоречиви. Освен това паричната политика работи със забавяне, вероятно от около девет месеца до повече от година, така че днешните данни са несигурно ръководство за политиката.

Помислете как тези условия създават институционални ограничения. Изглежда вероятно Пауъл да иска да намали лихвите, както за да възстанови репутацията си (след като подцени инфлационния скок), така и за да даде тласък на президента Джо Байдън. Разбира се, Пауъл ще подчертае, че Федералният резерв е аполитичен, но той знае, че Доналд Тръмп, предполагаемият кандидат на републиканците, иска да го уволни и да погази независимостта на централната банка. Но Пауъл не може да пренебрегне месечните данни дори ако смята, че снижаването на лихвите ще подобри бъдещи икономически условия.

Лагард изигра политическата си ръка по различен начин, но допълнително ограничи пространството си за маневриране. Тя се уви в европейското знаме, заявявайки преди месеци, че ЕЦБ не трябва да следва Фед. Но нейните бъдещи насоки противопоставиха доверието в нея на данни, които сочеха продължаваща инфлация. Сега ще ѝ бъде трудно да намали отново лихивте заради сигнали, че цените може да тръгнат нагоре.

Пауъл и Лагард ще направят всичко възможно да оперират в тези институционални граници. Но наблюдателите на пазара трябва да осъзнаят, че политиката на институциите е също толкова важна, колкото и техните макроикономически и монетарни модели - ако не и по-важна. По-специално, инвеститорите трябва да бъдат нащрек за възможни предизвикателства пред институционалната култура на централните банки през 2025 г.

Тръмп има малко принципи по отношение на политиките, но тези, които той отстоява, биха предизвикали съживяване на инфлацията. Като всеки предприемач в областта на недвижимите имоти, той винаги иска по-ниски лихвени проценти, независимо от текущите нива, и не вижда причина да позволи на Пауъл и Федералния резерв да му пречат. Ако той съчетае исканията за понижаване на лихвените проценти с атака срещу независимостта на Фед и широкообхватно увеличение на митата - и с призиви за отслабване на долара - доверието и ефективността на американската централна банка ще се сринат. Битката през 2025 г. за изтичащите данъчни облекчения на стойност около 4 трилиона долара през следващото десетилетие ще увеличи тревогите на Фед. Ако Фед изгуби контрол над инфлацията, ефектите върху долара, лихвените проценти и търговията ще натежат върху централните банки по света.

През 70-те години на Фед бе изправен пред фундаментално институционално предизвикателство. Председателят му Артър Бърнс се опита да се адаптира към политическия натиск, но остави наследство от неконтролируема инфлация, уязвимост към шокове и по-слаба институция. Волкър избра различен път, превръщайки се в модел на смел централен банкер. Много хора на пазара днес може да не си спомнят историята на Бърнс, но скорошният опит напомни както на политическите лидери, така и на централните банкери, че избирателите не харесват инфлацията. Разумните прогностици ще трябва да проучат институционалната политика на централните банки, както и монетарните теории и модели, завършва Зелик.