Великобритания и Франция размениха местата си на политическия небосклон

Великобритания и Франция седят на двата противоположни края (по оста горе-долу) на една политическа люлка. Три дни след като Обединеното кралство избра прагматично, центристко правителство с огромно мнозинство, Франция отиде в противоположната крайност. Парламентарните избори там доведоха до безизходица в парламента, като както крайната десница, така и крайната левица спечелиха позиции, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Във Великобритания периодът на политически хаос, който започна с гласуването за Brexit през 2016 г., може би най-накрая приключи. Но във Франция вероятно едва започва продължителен период на политическа нестабилност.

Облекчението, че крайнодесният "Национален сбор" (RN) се представи по-лошо от очакваното на втория тур на гласуването, не може да прикрие факта, че централният терен във френската политика се свива - а с това и авторитетът на президента Еманюел Макрон. Спокойствието в Лондон в изборната нощ силно контрастираше с трескавата атмосфера около вота в Париж.

Жалко е, че френският и британският политически цикъл са толкова несинхронизирани. Въпреки инстинктивното им съперничество, има много смисъл двете страни да работят заедно. Те са съседни демокрации със сходно по размер население. Всяка е запазила някои от символите на статута на велика сила, като ядрени оръжия и постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН, въпреки че вече няма икономическата мощ, която да ги оправдава.

И Франция, и Великобритания се опитаха да играят водеща роля в международните усилия за адресиране на климатичните промени. И двете страни приемат много сериозно заплахата от Русия на Владимир Путин и са силни поддръжници на Украйна. През последните десетилетия Франция и Великобритания бяха и двете водещи военни сили в Европа - въпреки че с времето превъоръжаването на Германия може да промени това.

Но способността на Великобритания да упражнява реално влияние върху бъдещето на Европа беше премахната от Brexit, който постави Обединеното кралство извън ключовите политически структури на Европа и остави наследство от недоверие и институционални руини. В отсъствието на Великобритания Макрон се възползва от възможността да изложи амбициозна визия за бъдещето на Европа. Но способността на френския президент да претендира за интелектуално лидерство в Европа сега вероятно ще изчезне заедно с вътрешния му политически мандат.

И все пак международните предизвикателства, пред които са изправени Великобритания, Франция и Европа като цяло, вероятно ще се засилят през следващата година. Войната в Украйна в момента е в задънена улица и нервността относно потенциален руски пробив нараства. Второ президентство на Тръмп би представлявало ясни рискове за НАТО и международната търговска система. Това, от своя страна, би застрашило бъдещия просперитет и сигурност на Европа.

На теория очевиден отговор на тези общи заплахи би бил Франция и Великобритания да работят много по-тясно заедно - и да настояват за по-голямо европейско сътрудничество, за да се намали уязвимостта на континента към един по-опасен свят.

В действителност последните промени в политиката на Франция и Великобритания ще направят този вид сътрудничество много по-трудно. Ако френската външна политика започне да отразява приоритетите на политическите крайности, това ще създаде очевиден сблъсък с възгледите на новото правителство на Стармър във Великобритания. И крайнолевите, и крайнодесните във Франция са много по-благосклонни към Русия на Путин, отколкото Макрон или Стармър.

Оцветеният в зелено интернационализъм на Стармър е по-очевидно в унисон с настоящата политика на управляващата коалиция в Германия, водена от социалдемократа Олаф Шолц. И наистина, на втория си ден на поста, новият външен министър на Великобритания Дейвид Лами пътува до Берлин, където беше посрещнат с топлота, която обикновено е запазена за външния министър на Франция.

Стармър и Лами са инстинктивни проевропейци, които трябва да се справят с реалността, че Великобритания вече не е член на ЕС - нещо, което лейбъристкото правителство обеща да не променя. Вместо това целта им е да договорят нов пакт за сигурност с ЕС, но да дефинират „сигурността“ много широко, така че потенциално да включва широк набор от теми като енергия, климат и критични минерали. Това, от своя страна, може да се превърне в клина, чрез който да се отвори вратата за повече сътрудничество с ЕС във всички области - без да се засягат чувствителните (и решаващи) въпроси за британското членство в единния пазар на ЕС или митническия съюз.

Идеите на лейбъристите за по-тясно сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство получиха топъл прием по време на пътуванията на Лами до Германия, Полша и Швеция. Но реакцията на Франция на предложението на лейбъристите за нов пакт за сигурност остава жизненоважна. По време на продължителните преговори около Brexit френското правителство беше от решаващо значение за запазването на линията срещу всякакви опити на Великобритания да „избере“ най-привлекателните елементи на членството в ЕС, като същевременно излезе от задълженията.

За съжаление, Франция е напът да се вглъби в себе си и може да минат много месеци, преди да има правителство, което е в състояние да даде съгласуван отговор по европейски въпроси. Това ще бъде проблем не само за Великобритания, но и за целия ЕС.

Гласуването във Франция също така изпраща интригуващо послание относно президентските избори в САЩ - не вярвайте на проучванията на общественото мнение. Всички уважавани проучвания сочеха, че крайната десница ще бъде най-големият блок във френския парламент. Всъщност RN на Марин льо Пен остана трети. Може би устойчивото, макар и тясно, предимство на Доналд Тръмп в проучванията е по-малко надеждно, отколкото изглежда, завършва Ракмън.