IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Не обвинявайте неолиберализма за възхода на крайната десница

Популизмът често е най-силен в мащабно харчещите социални държави

09:11 | 22.06.24 г. 5
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

През 2016 г., първата година на съвременната политика, много се говореше, че именно нациите на Рейгън и Тачър паднаха в ръцете на популистите. Една теория се оформи. Десетилетия англо-либерализъм бяха създали деиндустриализирани градове, несигурни хора със средни доходи и охолна самообслужваща се висша класа. Оттук и бунтът. Brexit и Доналд Тръмп бяха възмездието за свободния пазар.

Това винаги е било слабовато обяснение за обществения гняв (защо богатите графства гласуваха за Brexit?), но удобна позиция, докато не се появят оборващи доказателства, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гънейш.

Ами, ето ги. Десният популизъм е във възход във Франция, която може би е най-малко икономически либералната страна в богатия свят. Правителствените разходи там представляват доста над половината от БВП. По дела, който отива за социална защита - парични помощи и т.н. - страната също е начело в ОИСР. От другата страна на Алпите италианската държава не изостава много нито по общи, нито по социални разходи. Крайната десница е повече от успешна там – тя е местната политическа сила. Междувременно в Австралия, където правителството е по-малко, традиционните партии удържат позициите си, като управляват лявоцентристите.

Няма връзка между излагането на една страна на пазарните сили и нейната степен на популистки гняв. Твърдото дясно процъфтява в социалните държави и в тези, които са по-пазарно ориентирани; в региони, които са по-бедни от средното за страната, като източната част на Германия, и в региони, които са много по-богати, като италианския север; в страни, които са претърпели разходни съкращения (Великобритания) и в такива, които са харчили на воля (САЩ); на места, където промишлеността се е сринала през десетилетията и на места, където не е така.

Последното заслужава внимание. Промишлеността представлява 18 процента от БВП на Германия, докато във Великобритания и Америка делът ѝ е 10%. Този икономически модел е хвален заради създаването на достойни работни места за среднистите. Тъй като деиндустриализацията оставя след себе си много отчаяни градове, узрели за популистко култивиране, следва, че Германия би трябвало да е образец за гражданско спокойствие.

Вместо това нацията сега има не само една от най-големите крайнодесни партии сред големите демокрации, но може би и най-гласовитата. И ако това е странно, помислете за съседна Австрия, която може да е най-объркващият казус на запад. Тя има едно от най-високите нива на публични разходи и промишлен сектор с почти толкова голям дял като в Германия, но избуяваща твърда десница.

Честно казано, дори аз - с либерални пристрастия - се почесвам по главата, споделя авторът. Бих очаквал поне слаба корелация между икономическата свобода на народите и тяхната податливост към политическите крайности. Но доказателствата са такива, каквито са. Популизмът не може да се разбира като вой срещу свободния пазар. И не би трябвало да са необходими скорошни събития, за да се докаже това. Крайната десница стигаше до балотажи на президентски избори във Франция още през 2002 г., много преди Еманюел Макрон да внесе своите (макар и леки) корекции в социалния договор на страната.

Ако отдаването на крайнодесния възход на икономически причини беше просто академична грешка, бихме могли да го игнорираме. Но това доведе до погрешни изчисления в реалния живот с глобални последици.

Ако Джо Байдън загуби изборите през ноември, един въпрос преди всичко ще изисква отговор. Какво е било прихванало демократите, та да мислят, че Америка иска или има нужда от етатистка икономическа трансформация? Лозунгът „Да градим отново“ предполага широко разпространено недоволство от света преди ковид, каквото обаче нямаше. В навечерието на пандемията икономическото доверие беше на нива, невиждани през този век. Удовлетворението от „начина, по който вървят нещата в САЩ“ беше от порядъка на това от средата на 90-те и средата на 2000-те. Оставете настрана икономическите аргументи или тези, свързани със сигурността, за водената от Байдън реиндустриализация. Политиката е мистификация - основният ефект от мащабните разходи е лошата му инфлационна репутация.

Работата на Байдън беше да сложи край на вихъра около Тръмп и на пандемията. Не бе необходимо да тръгва на скъпо и електорално ерозиращо приключение в посока американизиран голизъм (по името на френския следвоенен лидер Шарл дьо Гол – бел. прев.)

Защо се случи тогава? Отчасти защото в сърцевината на левицата съществува убеждението, че нещо, наречено „неолиберализъм“, е създало условията за Тръмп и премахването му с времето ще премахнете голяма част от крайнодясната заплаха за републиката.

„Сърцевината“, казвам, защото въпросната идея не би се задържала нито минута в главата. Тръмп се появи след програмата за достъпно здравеопазване на Барак Обама и спасяването на банки от държавата: две от най-големите федерални намеси в икономическия живот след Линдън Джонсън. Неговият предшественик беше Чаеното парти, чието недоволство беше заради твърде голямото правителство, а не заради твърде малкото. Приписването на  популизма на свободния пазар имаше някакъв повърхностен смисъл през 2016 г. През 2024 г. това подканя хаоса, завършва Гънейш.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 09:10 | 22.06.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

5
rate up comment 0 rate down comment 1
turquoise901
преди 4 седмици
Разпродажба! Преносимият мини климатик охлажда, овлажнява и освежава. Безшумен и преносим, можете да го вземете на работа или на плажа, перфектно и бързо охлажда стаята. Много хубава цена---- https://use.my/arctik
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 7 rate down comment 4
corner
преди 4 седмици
и не докато , а вече , защото икономистите би следвало да се отдръпнат и да оставят политическите системи да се самоунищожат в опит да коригират направените от тях грешки
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 8 rate down comment 5
Tikva007
преди 4 седмици
^Тъй като деиндустриализацията оставя след себе си много отчаяни градове, узрели за популистко култивиране, следва, че Германия би трябвало да е образец за гражданско спокойствие.Вместо това нацията сега има не само една от най-големите крайнодесни партии сред големите демокрации, но може би и най-гласовитата.* - Рано пиле рано пее! Няма полза от гласовити партии във вече *отчаяните градове*. В Германия будни германци се опитват да не се стигне до там.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 8 rate down comment 3
corner
преди 4 седмици
Докато политиката управлява икономическите процеси , а хората са научени да искат и получават от политиците ............ те. докато съществува несправедливост , катастрофата е гарантирана .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 6
Иван Митев
преди 4 седмици
Сега е с неолиберална политика при условия на прилагани частични методи за преодоляване на щети от съответни дългове. С тези действия се осигуряват неограничени щети от други дългове. Наличието на лошото въздействие поразява националното стопанство. Поради държавната слабост, независимо от предлагани идеи и поведение - всеки политик е с провал. Възможна е неолиберална политика с реализиране на полезния общ метод за преодоляване на щети от дългове. Разумното поведение подпомага държавата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още