Федералният резерв рискува да изостане от икономическата реалност в САЩ

Инвеститорите изглежда се чувстват много комфортно с вероятната траектория на лихвената политика на Федералния резерв, включително намаление на ставките през септември и още няколко след това. Какво може да се обърка? Всъщност много, пише колумнистът на Wall Street Journal Аарън Бек.

Фед се опита да не бъде твърде категоричен след заседанието си на 31 юли, с изявление, в което се казва, че рисковете между инфлацията и безработицата „продължават да се движат към по-добър баланс“. На редовната си пресконференция председателят на Джером Пауъл продължи да настоява, че бъдещите ходове ще зависят изцяло от входящите данни.

Но пазарите изглежда са взели решение. Фючърсите върху федералните фондове сега калкулират 100% шанс Фед да намали лихвите с най-малко 0,25 процентни пункта на следващата среща през септември, включително 15% шанс за намаление с половин пункт, според CME Group.

Нещо повече, пазарите очакват Фед да намали лихвите с по четвърт пункт на всяка от трите си оставащи срещи тази година (през септември, ноември и декември), със 74% шанс целевият диапазон в края на годината да бъде да бъде 4,50-4,75%, от текущия 5,25-5,50%.

Инвеститорите напълно възприеха този сценарий, след като след последната среща на Фед акциите и облигациите се повишиха. Но има рискове от успокоение в две посоки.

Първо и най-важно, инвеститорите може да станат твърде оптимистични по отношение на перспективите за намаляване на лихвените проценти, както бяха към края на миналата година, преди неочаквано солидните данни за инфлацията в началото на 2024 г. да охладят очакванията им. Не е ясно какво може да причини съживяване на инфлацията този път, но геополитическите фактори са явен кандидат. Избухването на по-широка война в Близкия изток, например, може да доведе до рязко покачване на цените на енергията и да предизвика по-широк ценови натиск чрез смущения в глобалните вериги за доставки.

Може би по-големият риск обаче е Фед да реагира твърде бавно, когато се натрупват признаци на икономическо забавяне. Свидетелствата от корпоративна Америка през този сезон на отчетите предполагат, че нещата може да са малко по-лоши, отколкото сочат обобщените, ретроспективни икономически данни досега. Главният изпълнителен директор на McDonald's Крис Кемпчински, например, заяви, че натискът върху потребителите се е „задълбочил и разширил“ през тази година.

Този риск се изостря от ритъма на календара на Фед за остатъка от годината, без срещи през август или октомври. Така че, ако, например, данните на пазара на труда са по-слаби за юли и август и продължат да отслабват след това, може да има няколко месеца на влошаване, преди Фед да стигне до второ намаление на лихвите на срещата си на 6-7 ноември. Само едно намаление с четвърт пункт едва ли ще направи много за спиране на икономическото забавяне, особено като се има предвид типичния лаг при въздействието на монетарната политика върху икономиката.

В момента това не е основният сценарий на никого. Вярно е, че темпът на създаване на работни места се забави донякъде през последните месеци и нивото на безработица се повиши до 4,1% през юни от 3,6% година по-рано. Но, както Пауъл правилно отбеляза на пресконференцията си, това все още е ниско според историческите стандарти. Той многократно охарактеризира охлаждането на пазара на труда до този момент по-скоро като процес на нормализиране от прегрялото му състояние, отколкото като нещо притеснително. Но той също така призна, че „не бих искал да видя съществено допълнително охлаждане“.

Това, което най-много трябва да тревожи инвеститорите, е, че Федералният резерв не си е оставил достатъчно време, за да реагира адекватно, ако настъпи това допълнително охлаждане. Това помага да се обясни защо фючърсните пазари предполагат известен шанс за намаление с половин процентен пункт на едно от оставащите заседания на Фед тази година. Ако това се случи, американската централна банка може да съжалява, че не е действала още в края на юли, завършва Бек.