Европейската комисия (ЕК) отново ще разговаря с Киев относно транзита на руския природен газ, съобщава Ройтерс. Агенцията има достъп до подготвен документ, който разглеждат министрите на външните работи на Европейския съюз (ЕС). В него е посочено, че в разговорите ще бъдат включени Унгария и Словакия. Това е компромис към Унгария, която постави изискване за подновяване на транзита в замяна на удължаване на санкциите срещу Русия с още шест месеца.
От Европейския съвет потвърдиха официално, че санкциите срещу Русия ще бъдат удължени до 31 юли 2025 година. Първите ограничения бяха въведени през 2014 година във връзка с окупацията на Крим, а от 2022 година мерките обхванаха и чувствителни сектори, включвайки изваждането на руски банки от Swift, петролно ембарго, забрана за търговия със стоки с възможна двойна употреба, луксозни стоки и т.н. На заседанието си днес Съветът одобри и мерки срещу грузински политици във връзка с нарушаването на фундаментални права и в резултат на мярката дипломати и политици ще трябва да кандидатстват по общия ред за входна виза в ЕС.
Срокът на санкциите срещу Русия изтича на 31 януари и всички ограничения щяха да отпадат, ако не бяха удължени с единодушното съгласие на европейските членове. Досега това беше по-скоро формално действие на всеки шест месеца, но сега Будапеща постави изисквания, а преди това и словашкият премиер Роберт Фицо оказа силен натиск към украинския президент Володимир Зеленски да поднови договора с "Газпром".
Малко преди встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп унгарският президент Виктор Орбан пък заяви, че ЕС трябва да преосмисли политиката си към Русия и да премахне ограниченията, защото в Белия дом се чака промяна към войната в Украйна. Досега изявленията на Тръмп обаче противоречат на тази позиция.
Източници на Bloomberg също потвърждават, че Унгария се е отказала да се противопоставя. Европейски дипломати коментират, че противопоставяне на санкциите бе означавало сериозна дестабилизация на цяла Европа и риск САЩ да не могат да достигнат до масата за преговори с Москва. Една от заплахите беше, че Русия ще си върне замразените активи.
В ЕС обмисляха различни варианти да се противопоставят на такова стечение на обстоятелствата, включващи дори и белгийския крал Филип, който има право да забрани напускането на активи от Белгия по силата на закон от 1944 година. По-голямата част от замразените руски активи са в белгийската компания Euroclear.
Преди началото на срещата на министрите в Брюксел, която започне преди обед, повечето дипломати бяха категорични, че няма да се стигне до вето на Унгария.
Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, цитиран от ТАСС, че Русия не е получила сигнал от Вашингтон за разговори, но и че в Москва са готови на това.
* Информацията е допълнена с решението на Съвета на външните министри за санкциите срещу Русия и Грузия.


Хванаха 500 кг нередовно месо и животински продукти в месопреработвателно предприятие в Хасково
Спипаха редица нарушители по пътищата из Варненско
Шофьорка прегази 80-годишна жена на пешеходна пътека във Варна
Млади лидери от цялата страна бяха във Варна на Национална младежка конференция
Първият детски турнир по плажен футбол се проведе във Варна
Великобритания залага на AI и дронове в плана си за финансиране на отбраната
Ще успеят ли ЕС и Китай да се разберат до октомври
Ерика Тай: Всички чакат новите мерки в Китай
Инфлацията във Франция неочаквано се забави до целта на ЕЦБ от 2%
Йената падна на 40-годишно дъно, ще има ли намеса
11 електрически минивана, които не правят компромис със лукса
Renault 4 E-Tech измина над 1600 км само на слънчева енергия
Xiaomi тества спортно купе с 2000 конски сили
Опасно за автомобилите гориво ще спасява Русия в кризата
Високите капаци на съвременните SUV са кошмарът на пешеходците
Хари Стайлс и Зоуи Кравиц ще правят сватба в Ню Орлиънс
The Cure и Клас: от пост-пънка до българската алтернативна сцена и живото наследство на готик звука
Биков: ГЕРБ ще съди Демерджиев
Скокът на фондовия пазар: Начало на нов възход или опасен балон?
В кадър: БАН удостои Йотова за приноса ѝ към българската духовност