Фантазиите на Тръмп за ивицата Газа са рецепта за вечна война

Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да поеме Газа и да я превърне в „Ривиерата на Близкия изток“, където могат да живеят „хората на света“. Всички освен палестинците обаче.

Според плана на Тръмп палестинците ще бъдат разселени, най-вероятно със сила, в съседни страни. Неговата сделка с недвижими имоти на века – като третира Газа като Атлантик Сити, рискува да тласне САЩ в още една вечна война, пише Джейми Детмър за Politico.

Това няма да е война, предизвикана от някакви високомерни амбиции за въвеждане на демокрация в Близкия изток, посочва Детмър. Това ще е конфликт, подхранван от фантазиите на имотен магнат, добавя той. Това вероятно би превърнало САЩ в още по-голяма цел за всяка амбициозна джихадистка група и би хвърлило целия регион в по-голяма турбуленция, дестабилизирайки съюзниците от Кайро до Рияд.

Това може да въвлече американските войски на място – нещо, което Тръмп не е изключил, в продължителни битки в градовете, което може да доведе до евентуално съдебно преследване заради насилствено преместване на палестинското население.

Както всеки предприемач в сферата на имотите трябва да знае, преди да изгони жителите и да започне да строи, ще трябва да се пребори с противници като Египет, Йордания и страните от Персийския залив.

Не е изненадващо, че те не са очаровани от предложението на Тръмп. Саудитска Арабия напълно отхвърли идеята за изселване на палестинците от земята на техните предци и предупреди, че няма да нормализира отношенията си с Израел без създаването на палестинска държава. Това би провалило Споразуменията на Ейбрахам – арабско-израелският процес на нормализиране на връзките, който Тръмп стартира по време на първия си мандат.

На извънредната пресконференция на Тръмп за Газа, която предизвика ответната реакция, израелският премиер Бенямин Нетаняху седеше сияещ до него, докато американският президент коментира, че палестинците трябва просто да се преместят в съседни страни с „хуманитарни сърца“ и „голямо богатство“. Той и Нетаняху изглежда смятат, че променят парадигмата на Близкия изток, като се отказват от това, което всеки президент на САЩ след Джими Картър се е опитвал да постигне – споразумение чрез преговори за решение с две държави. Вместо това те лансират идея, която израелските крайнодесни политици настояват да се реализира от години - да се отървем от „палестинския проблем“, като се отървем от палестинците.

Дали обаче някой лидер от Персийския залив би рискувал да улесни това, което според всички намерения и цели би се равнявало на етническо прочистване и нарушение на международното право? Да не говорим за яростта, която би заляла собствените им улици и евентуално би застрашила управлението им.

Салафитско-джихадистите врагове на кралските семейства в Персийския залив биха спечелили от изкореняването на жителите на Газа и ехото от минали разселвания, вкл. бягството и експулсирането на около 700 хил. палестинци през 1948 г., пише Детмър.

В речта си Тръмп също така посочи Египет и Йордания като възможни дестинации за разселените палестинци. Както египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси, така и кралят на Йордания Абдула многократно са се противопоставяли на подобни планове. И двамата реагираха отрицателно, когато Тръмп, в първите дни на поста му, весело каза пред репортери: „Помогнах много (на ал-Сиси) и се надявам, че той ще ни помогне. Мисля, че той ще приеме палестинци от Газа и вярвам, че кралят на Йордания ще направи същото“.

Администрацията на Тръмп залага на възможността да въоръжи Кайро и Аман, като заплашва да намали помощта на САЩ, тъй като и двете страни са пряко зависими от Вашингтон. Без помощ те ще бъдат принудени да въведат мерки за икономии, което рискува политически и икономически сътресения.

Засега обаче намеците за финансово изнудване не работят. Египетският лидер потвърди отказа си да презасели палестинци в страната си миналата седмица. „Разселването и премахването на палестинския народ от неговите земи е несправедливост, в която ние никога няма да участваме“, коментира той. Кралят на Йордания коментира пред европейски представители в Брюксел, че страната му остава непоколебима „по отношение на необходимостта от установяване на палестинците на тяхната земя и получаване на законните им права в съответствие с решението за две държави“.

Тъй като изглежда, че тези съобщения не се разбраха, висши дипломати от Египет, Йордания, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Катар допълнително отхвърлиха евентуално насилствено разселване на палестинци по време на среща в Кайро в събота.

Така че изглежда финансовата принуда на САЩ може да има своите граници. И двамата лидери са между чука и наковалнята, но докато спирането на американската помощ би им причинило значителни политически проблеми, рисковете за собственото им оцеляване вероятно са още по-големи, ако се съгласят да преселят 1,8 млн. негодуващи и ядосани жители на ивицата Газа - заедно с бойците от „Хамас“.

Йорданският монарх е бил само на осем години, когато страната му е потопена в гражданска война през 1970 г., в която баща му крал Хюсеин се бори с Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за контрол над страната. Йорданският монарх атакува ООП, за да запази хашемитското управление след няколко неуспешни опита за убийство и три отвлечени полета. Синът му вероятно няма да има особено желание да изложи себе си или наследниците си на риска някой нашественик да застраши монархията пак.

Същевременно силите за сигурност на Сиси вече са ангажирани в дългогодишна антибунтовническа борба срещу ислямистки въоръжени групировки в Синай, където вероятно ще трябва да бъдат настанени разселените жители на Газа.

Регионалните лидери могат само да се надяват, че Тръмп не е сериозен и че това е начален гамбит. Те могат да се опитат да го разсеят с други сделки, например да подобрят Споразуменията на Ейбрахам. Саудитците например биха могли да се съгласят да нормализират отношенията с Израел, ако планът на Тръмп за ивицата Газа да не се изпълни.

Някои регионални анализатори също се съмняват дали Тръмп е сериозен. „Президентът Тръмп може би се опитва да постигне няколко цели в своите провокативни коментари относно разселването. Първо, той може да се опитва да наруши конвенционалното мислене за дългогодишен конфликт, който все още не е решен или не създава жизнеспособни решения“, коментира Санам Вакил от Chatham House.

Според Вакил Тръмп се опитва да успокои поддръжниците и дарителите на високо ниво в САЩ и да укрепи крехкия политически баланс на силите на Нетаняху. Той добавя обаче, че „това вероятно ще доведе до по-голямо многостранно единство“ между арабските лидери в региона. Богатите държави от Персийския залив биха могли да направят крачка напред, за да запълнят празнината, останала след евентуално съкращаване на чуждестранната помощ за Египет и Йордания.

Все пак надеждата, че Тръмп и Нетаняху ще се откажат от идеята за разселване на палестинците от анклава може да се окаже напразна. Това не е проява на нестандартно мислене или импровизация – и двамата разчитат на това, че арабските държави най-накрая ще бъдат отстъпчиви. Регионът обаче винаги е развалял дори най-добре начертаните планове, а този план е далеч от това да е добре начертан, заключава Детмър.