Поскъпването на храните – нерегламентирани практики или икономическа реалност?

Трябва ли да обвиняваме търговските вериги за високите цени в България, след като поскъпването на основни продукти става голямо предизвикателство пред много от гражданите. Това доведе до бойкот на големите търговски вериги. Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: „Водят ли бойкотите до намаляване на цените?“ Въпросът е дали поскъпването е заради нерегламентирани практики или заради икономическа реалност.

Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“

Последствията ще се никакви, защото аз не вярвам, че хора трябва да ограничат себе си и да не правят това, което искат или от което имат нужда, за да влизат в популистки схеми. Това е популистка инициатива. Изобщо не съм убеден, че враговете в случая са търговските вериги. Не трябва да обвиняваме търговските вериги за високите цени в България.

Високите цени са директен резултат на левичарската популистка бюджетна политика от последните четири години, където доходите скачаха в пъти над икономическия растеж. Когато наливате пари в една затворена система, където произвежда горе-долу също това ниво на стоки услуги, а имате два пъти по-голям обем пари, тогава рано или късно цените се вдигат. И това го видяхме. И това ще продължава. Това е обективен процес, който няма нищо общо с някакви хипотетични надценки на търговските вериги.

В България има над 100 хил. търговски обекта. Няма как да направите картел между тях много лесно. Така че това са по-скоро дъвки за пред хората. Не са враговете търговските вериги. Всички си спомняме 1996-1997 година нямаше търговски вериги... Нека да не се връщаме към тези времена.

Добрин Иванов, икономист

Аз мисля, че има смисъл. На първо място, има няколко обезпокоителни факта по отношение на търговските вериги и дейността им в България. Тяхната експанзия последните години се засили и те придобиха значителен търговски дял от търговията на дребно, особено на хранителните продукти, която достига до 70-75% от общия пазар. Особено силно е присъствието им в областните градове, където е концентрирана и по-голямата част от населението на България. Освен това в периоди на силно пазаруване, каквито са великденски, коледни празници и други такива, пазарният им дял достига до 90%. И това е пазарен дял на шест търговски вериги основно, което говори за господстващо положение на пазара на търговия с хранителни продукти на дребно.

Според мен има данни за злоупотреба с това господстващо положение на пазара. Тъй като излезе и друга информация, че сред някои от хранителните продукти търговската надценка на търговските вериги достига до 100% и над 100%, което на практика е лишено от икономическа логика, тъй като едва ли тези надценки са провокирани от растящи или големи разходи за персонал, за наеми, за електроенергия и т.н. Всъщност не можем да проверим дали търговските вериги реализират огромни печалби, но имаме такива съмнения, а не можем да проверим, защото те не публикуват и финансовите си отчети в Търговския регистър. Просто избират да си плащат глобите за това и не подават адекватна информация.

Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК

Не виждам голям смисъл в бойкота на големите търговски вериги. В крайна сметка, никой не задължава потребителите да пазаруват от тях. Въпреки това фактът, че го правят, показва, че там те получават най-голяма стойност по отношение на цена и удобство. Казвам удобство, тъй като тези големи вериги концентрират на едно място широк набор от стоки, което пък спестява време при пазаруване. Нещо, което наистина би имало смисъл и би повишило конкуренцията, а оттам и ползата за потребителя, е по-скоро дерегулация в посока скъсяване на веригите на доставка, така че производителите на стоки да могат по-лесно да предлагат продуктите си директно на крайния клиент, като по този начин се намалява ролята на посредниците по веригата.

Добромир Иванов, изпълнителен директор на Besco

Не мисля, че в случая бойкотът има някакъв смисъл, понеже не мисля, че проблемът с цените е свързан с големите вериги. Нещо, което ние трябва да се научим като общество, е, че пари първо се изкарват и след това се харчат. Например, ако една фирма продава каквото и да е, тя може да си позволи да плаща по-високи заплати на своите служители, когато е намалила разходите, увеличила е производителността, въвела е нови технологии, по някакъв начин открива нови пазари, тоест има по-голяма печалба. Когато имаш по-голяма печалба, можеш да плащаш по-големи заплати.

Това, което се  случи в последните години в нашата държава, е, че заплатите на много хора бяха вдигани без да е изкарват повече пари. Ефектът от това е, че се вдигат цените. През 2022 г. минималната заплата беше 650 лева, сега е 1077 лв. Вдигнаха се изключително много заплатите на учителите, вдигнаха се заплатите на целия публичен сектор, без никой да е почнал да изкарва повече пари реално. По този начин, когато държавата изкуствено вдига нагоре заплатите, ефектът е, че за за крайния бизнес, който продава, единственият шанс е да вдигне цените.

Някои експерти обясняват, че големите търговски вериги всъщност спомагат за намаляването на цените. Това се дължи на факта, че имат повече източници на стока. Други специалисти са на мнение, че тяхната доминация на пазара им позволяват да поставят значителни надценки. Малките магазини обаче няма как да са конкурентни, тъй като не могат да си позволят промоциите на големите вериги. Бойкотите започнаха от други балкански държави като Хърватия и Гърция. Въпросът е дали подобни действия имат реално отражение върху оборотите на магазините. Вероятността подобни малки бойкоти да доведат до намаляване на цените все пак е малка. Големият проблем на България си остава състоянието на родното земеделие, което не позволява зареждането на основни храни с родна продукция. Решението изисква доста действия на държавно и частно ниво.

Как да се подобри средата и кои са пазарните методи, които да свалят цените на храните?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.