„Когато няма къде да паркирате или трябва да платите за паркинг, ще предпочете голямата верига с нейния безплатен паркинг“, даде пример Апостолов в коментар има ли алтернатива пазаруването в големите търговски вериги.
Той е категоричен, че събития като тазседмичния бойкот на големите вериги хранителни магазини не могат да имат особени ефекти. „Много по-значимо би било да се уреди въпросът за достъпа на местните производители до магазините“, посочи Апостолов. Той повтори една от най-големите пречки пред малките производители – известно е правилото за централен склад на големите вериги, което означава да се осигури достатъчно продукция за всички магазини от една верига. „Това специално ограничава биопроизводителите в момента“, обясни Апостолов.
Той подчерта, че когато биопроизводител сключи договор директно само с един магазин, цената на продуктите може да падне наполовина, тъй като се премахват посредниците. Според него това обаче трябва да се случи в процес на преговори, дори да има регулация. Експертът настоява в тях да се включат общините със своите условия при издаването на разрешителни къде търговските вериги да строят магазините си. Мениджърът даде пример с верига, която работи в България и Германия – там местни малки производители могат спокойно да продават своите продукти в магазина.
„Когато не е нужно за всеки магазин да има персонал, който да отговаря за местни производители и доставчици, е по-лесно и по-евтино“, обясни Апостолов. Той настоява да се поставят такива условия на веригите, от които и те да имат полза, като се знае, че там се предлагат локално произведени продукти.
Експертът отчете, че в сектора на биологични продукти търговските вериги са водещи и продават все повече и повече биохрани, което е довело до затварянето на специализирани магазини за такива стоки в големите градове.
Апостолов съобщи, че растат продажбите на биопроизводството вследствие от консумацията на биохрани, коментира той изводи, направени след посещението си на най-големия форум в Европа в Нюрнберг, Германия.
„Пазарът на биологични храни в света достига 134 млрд. евро и най-видимо в Съединените щати, които са с най-голям ръст в продажбите, докато производството е с много лек ръст“, отбеляза експертът. По думите му в България ситуацията е подобна – производството расте по-бавно от потреблението.
Той обясни, че България все още е в дъното на таблицата по процент сертифицирани биологични площи, но страната ни е в топ 10 в ЕС по нарастване на площите. "Имаме 35% увеличение на площите, заети с биологично производство. В световен мащаб сме на второ място в света по брой сертифицирани пчелни семейства – биопчеларството е водещият сектор при нас. При площите, сертифицирани за събиране на диворастящи билки, плодове и други, сме на второ място в ЕС след Финландия", изтъкна Апостолов. Той подчерта, че тези тенденции създават всички предпоставки за българските производители да произвеждат, тъй като са отстранени и доста промени в законодателството, както и проблеми в забавянето на плащания на субсидии.
Какви са принципите на ценообразуване на хранителните продукти в големите търговски вериги? Има ли поскъпване при биохраните? С каква помощ Европейската комисия ще насърчава държавите, за да постигнат 25% биологично производство до 2030 г.? Как Китай успя да излезе на четвърто място по оборот на биопроизводство и защо Африка изпревари Северна Америка в класацията? С каква скорост се увеличават площите за биоземеделие в България? Защо биопчеларството е водещ сектор у нас и на световно ниво ще разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.