Партия, подкрепяща бавен подход към независимостта, спечели изборите в Гренландия

Пробизнес ориентираната Демократическа партия в Гренландия, която подкрепя бавен подход към независимост от Дания, спечели парламентарните избори във вторник, доминирани от искането на президента на САЩ Доналд Тръмп да поеме контрол върху острова, предава Ройтерс.

Демократическата партия получи 29,9% от гласовете след преброяването на всички бюлетини спрямо 9,1% през 2021 г., като изпревари опозиционната партия Naleraq, която подкрепя бърза независимост и получи 24,5% от гласовете.

След като встъпи в длъжност през януари Доналд Тръмп заяви, че иска да превърне полуавтономната датска територия Гренландия в част от САЩ, коментирайки, че тя е от жизненоважно значение за американските интереси в областта на сигурността. Идеята е отхвърляна от повечето жители на Гренландия.

Обширният остров с население от едва 57 хил. души, попадна в геополитическата надпревара за доминация в Антарктика, където топящите се ледени шапки превръщат ресурсите ѝ в по-достъпни и отварят нови морски маршрути. Русия и Китай засилиха военната дейност в региона.

„Хората искат промяна... Искаме повече бизнес за финансиране на социалните ни дейности“, заяви ръководителят на Демократическата партия Йенс-Фредерик Нилсен, който е бивш министър на промишлеността и полезните изкопаеми. „Не искаме независимост утре, а искаме добра основа“, допълни той пред репортери. Нилсен ще проведе разговори с представители на другите партии в опит за сформиране на управляваща коалиция.

Управряващата инуитска партия Ataqatigiit и партньорът ѝ Siumut, които също искат бавен път към независимост, спечелиха общо 36% от гласовете, което е спад спрямо 66,1% през 2021 г.

„Уважаваме резултата от изборите“, заяви премиерът Муте Егеде от Ataqatigiit в публикация във Facebook и допълни, че ще се вслуша във всякакви предложения на предстоящите разговори за коалиция.

Гренландия е бивша датска колония и е територия от 1953 г. Тя получи известна автономия през 1979 г., когато беше сформиран първият ѝ парламент, но Копенхаген продължава да контролира външната политика, отбраната и паричната политика и предоставя малко под 1 млрд. долара годишно за икономиката ѝ.

През 2009 г. тя получи правото да обяви пълна независимост чрез референдум, но не го направи поради опасение, че жизненият стандарт ще намалее без икономическата подкрепа на Дания.

„Силно вярвам, че скоро ще започнем да водим живот, който е по-основан на това кои сме, на нашата култура и собствен език и че ще започнем да правим регулации, които се основават на нас, а не на Дания“, заяви Купанук Олсен, кандидат на основната партия, подкрепяща независимостта, Naleraq.

„В момента нямаме нужда от независимост. Трябва да работим по твърде много неща. Мисля, че трябва да работим с нас самите, с историята си и ще трябва да излекуваме много неща, преди да предприемем следващата стъпка“, коментира Инге Олсвиг Бранд от управляващата партия Inuit Ataqatigiit.

Гласуването беше удължено с половин час в някои от 72-те избирателни секции на арктическия остров, където около 40 500 души имаха право на глас, въпреки че окончателната избирателна активност за момента не е ясна.

В последния дебат по държавната телевизия на Гренландия KNR късно в понеделник ръководителите на петте партии в досегашния парламент, заявиха единодушно, че нямат доверие на Тръмп.

„Той се опитва да ни влияе. Разбирам, ако гражданите се чувстват несигурни“, заяви Ерик Йенсен, ръководител на партньора в управляващата коалиция Siumut.

Допитване от януари показа, че мнозинството жители на Гренландия подкрепят независимостта, но са разделени по въпроса кога трябва да бъде обявена тя.

Островът разполага със значителни природни ресурси, включително важни полезни изкопаеми като редкоземни метали, използвани от високотехнологичните отрасли – от електромобили до ракетни системи.

Но Гренландия ги добива бавно поради екологични притеснения, суровото време и почти пълния контрол на Китай върху сектора, който затруднява компании от други държави да постигнат печалба или да си осигурят купувачи.

И шестте основни политически партии подкрепят независимостта, но се различават във възгледите си кога и как трябва да бъде постигната тя.

Naleraq, която беше водещата опозиционна сила, набра инерция преди изборите, подсилена от американския интерес и новите обвинения към експлоатацията в миналото на богатството от природни ресурси на Гренландия от Дания.

Партията смята, че американското внимание засилва позицията на Гренландия в преговорите за отделяне с Дания и цели да постигне сделка с Копенхаген за гласуване преди следващите избори след четири години.