Азербайджан и Армения са приключили мирните преговори

Азербайджан и Армения успешно са приключили мирните преговори за разрешаване на продължилия десетилетия конфликт между двете страни, съобщава британският в. Guardian.

Външните министерства на държавите от Кавказкия регион, в който за влияние се борят Русия, Европейският съюз (ЕС), САЩ и Турция, съобщават, че е договорен мир след пробив в преговорите, посочва медията.

Двете страни водиха две войни за контрол над региона Нагорни Карабах, който е част от международно признатата територия на Азербайджан, но населен с етнически арменци – от 1988 до 1994 г. и през 2020 г. Силите на Баку установиха контрол над територията през септември 2023 г.

Двете страни многократно заявяваха, че всеобхватно мирно споразумение за прекратяване на дългогодишната им враждебност е постижимо, но официалните им представители досега не успяваха да постигнат консенсус.

„Преговорният процес по текста на мирното споразумение с Армения приключи“, коментира Джейхун Байрамов, външен министър на Азербайджан. „Армения прие предложенията на Азербайджан по двата нерешени досега члена от мирния договор“, допълва Байрамов.

Външното министерство на Армения потвърждава в отделно изявление, че преговорите за мир са приключили и споразумението е готово да бъде подписано от двете страни. Предстоят консултации за времето и мястото за подписване на мирния договор.

Като намек за продължаващото напрежение Армения разкритикува Азербайджан, че е направил едностранно изявление, вместо страните да издадат съвместно.

Никол Пашинян, министър-председателят на Армения, призна суверенитета на Азербайджан над Нагорни Карабах след три десетилетия на арменско сепаратистко управление – ход, разглеждан като решаваща първа стъпка към нормализиране на отношенията. Армения също миналата година върна на Азербайджан четири гранични села, които беше завзела преди десетилетия.

Конфликтът отдалечи Армения от Русия, след като Ереван обвини Москва, че не прави достатъчно, за да я подкрепи. Миналата година Армения спря участието си в водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност заради отказа на блока да ѝ помогне във войната с Азербайджан.

Русия, САЩ и ЕС са се опитвали да играят посредническа роля в различни периоди от конфликта.

Що се отнася до проблемните точки от мирния договор, в края на януари Пашинян посочи, че има несъгласие относно „неразполагането на сили на трети страни“ по границата между двете страни. Той предложи подобни разполагания да бъдат разрешени „в участъците от границата, където вече е извършена демаркация“.

Разногласия имаше и по отношение на съдебните битки на двете страни пред международни съдебни органи. Армения и Азербайджан имат заведени дела в Международния съд, Международния наказателен съд и Европейския съд по правата на човека по обвинения в нарушения на правата, извършени преди, по време и след въоръжените конфликти. Пашинян искаше от Азербайджан уверения, че и двете страни спират с процесите.

Същевременно Баку очаква от Ереван конституционни промени, с които да премахне от конституцията си препратката към своята декларация за независимост, която отстоява териториални претенции над Нагорни Карабах. Промените в конституцията обаче ще изискват провеждането на референдум.

Почти цялото етническо арменско население – над 100 хил. души, напусна региона на Нагорни Карабах заради последната война, отбелязва медията.