Австрия се стреми да се възползва от неутралитета си в опит за по-активна дипломация

Австрия се надява да се превърне в по-голяма сила в световната дипломация и в център за разрешаване на конфликти. Ключът към тези усилия, според външния министър Беате Майнъл-Райзингер, е придържане към десетилетната военна неутралност въпреки бушуващата война близо до страната, пише Bloomberg.

Топ дипломатът на страната води кампания за място в Съвета за сигурност на ООН, предлага да бъде домакин на евентуални мирни преговори между Русия и Украйна и настоява за връщане на масата за преговори по ядрената програма на Иран.

Енергичната ѝ дейност, откакто пое поста през март като част от тристранно коалиционно правителство има за цел да помогне на Австрия да намери мястото си в новия световен ред. Някога врата между Източна и Западна Европа, икономическото и политическо значение на Виена отслабна поради дългата ѝ рецесия след Втората световна война и поради факта, че бившите комунистически съседни страни проправят собствени пътища в международната политика.

Фактът, че Австрия не е член на НАТО като съседна Швейцария може да се окаже в нейна полза.

„Има предимство в това, че не сме членове на НАТО“, казва 47-годишната Майнъл-Райзингер в интервю за Bloomberg. „Това е определено разбиране, че винаги трябва да се придържаме към диалога“, допълва тя.

Тезата ѝ се основава на дългогодишната история на виенската дипломация. Хабсбуртската империя се превърне в европейска сила чрез стратегически бракове, а не чрез водене на войни. В неотдавнашна реч Майнъл-Райзингер изтъкна тежестта на поста си, определена от наследството на видни дипломати като Клеменс фон Метерних, архитектът на реда в Европа след Наполеон.

В Австрия се намират големи международни организации, включително Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Международната агенция за атомна енергия.

Нейната военна неутралност е резултат от държавния договор от 1955 г., който ѝ даде независимост след десетгодишна окупация от съюзниците след Втората световна война. Това остава една от най-популярните политики на Австрия и не е била поставяна сериозно под въпрос дори и след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през 2022 г., което подтикна Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО.

Все пак подходът на Австрия повдига въпроси.

Области в западната част на Украйна, които са били подложени на руски удари с ракети и дронове, са по-близо до Виена, отколкото до Брегенц, главния град на австрийската провинция Форарлберг, близо до швейцарската граница. Страната фактически разчита на гаранциите за сигурност на НАТО към съседните Словакия и Унгария, за да се предпази от руска агресия. И заделя около 1% от брутния си вътрешен продукт за отбрана годишно, една пета от относителните разходи на Полша.

„Ние не сме страна членка на НАТО и не подкрепям присъединяване към алианса“, казва Майнъл-Райзингер. „Това, за което трябва да говорим, е приспосояване на стратегията ни в областта на сигурността към новите реалности, а не злоупотреба с думата „неутралитет“ като прикритие или за явно проруски интереси“, допълва тя.

Австрийската крайнодясна Партия на свободата настоява за строго тълкуване на неутралитета, като се обяви против военна помощ за Украйна и санкции срещу Русия. Тя спечели най-много гласове на федералните избори през 2024 г., но пропусна възможността да управлява за сметка на умерена коалиция, включваща консерваторите, социалдемократите и либералите на Майнъл-Райзингер.

Във Виена все още се намира екосистема от адвокати и консултанти, които обслужват предимно руски клиенти. Някои от най-богатите руснаци притежават имоти в алпийската страна, а базираната във Виена Raiffeisen Bank International е подложена на критики, тъй като не продаде подразделението си в Русия.

Виден критик на външната политика на Майнъл-Райзингер е Карин Кнесл, бивша австрийска външна министърка, делегирана от Партията на свободата, която оттогава се премести в Русия и ръководи свързан с държавата мозъчен тръст. Тя, заедно с бившия президент на Русия Дмитрий Медведев, твърди, че всяка промяна в неутралитета на Австрия, записан в Конституцията, би изисквала подписалите държави, включително Русия, да приемат изменение на държавния договор от 1955 г.

Майнъл-Райзингер отхвърля тези аргументи като исторически неточни и казва, че Австрия е приела по-тясно сътрудничество в областта на отбраната с Европейския съюз след присъединяването си към блока през 1995 г.

„Само австрийският народ може да реши каква стратегия и политика за сигурност да следва Австрия“, отбелязва тя.