Може ли Европейският съюз да е антидотът на популизма?

Европа е изправена пред криза на управлението заради вълната от популизъм, която заплашва да залее нейните демокрации – с потенциално тежки последици за съюза, който те изграждат повече от седем десетилетия.

За да има надежда да си върнат разочарованите избиратели, центристките лидери в Европа трябва да покажат много по-голяма амбиция и сътрудничество, отколкото досега, пише Bloomberg в редакционен коментар.

Никога от преди Втората световна война насам крайните политици не са били толкова близо до поемането на властта в цяла Европа. Към септември популистките партии – предимно десни и антиимигрантски, понякога с негативно отношение към Европейския съюз и симпатии към тоталитарния режим на Русия – са спечелили повече от една трета от гласовете на парламентарните избори в 30 европейски страни на база население. Сега те са сред водещите фракции в двете най-големи страни членки на ЕС – Франция и Германия.

Крайнодясното отговаря за почти една четвърт от гласовете в 30 европейски държави. Графика: Bloomberg LP

Възходът на популистите е обезпокоителен сам по себе си, но и заради начина, по който парализира традиционните центристи. С намаляването на броя на гласовете за тях, те са все по-принудени да влизат в неудобни съюзи, които са твърде противоречиви, за да постигнат нещо – както се видя наскоро във Франция, където президентът Еманюел Макрон е с четвъртият си министър-председател от средата на 2024 г. на фона на неуспешни опити да прокара бюджет през разединения парламент.

Какво тласка избирателите към периферията? Няма един-единствен или прост отговор. Сред правдоподобните обяснения: необичайно голям приток на бежанци, мудно движение на доходите на работническата класа, високи цени на жилищата и електроенергията, продължаващото въздействие на финансовата криза от 2008 г., умението на популистките партии да експлоатират социалните медии. Всички тези фактори имат различна степен на сила в различните страни.

Въпреки това, популистите имат едно общо нещо: те обрисуват установените лидери и институции (с известна точност) като откъснат от реалността, корумпиран, некомпетентен елит. За съжаление, предпочитаните от тях решения често включват изрично нарушаване на демократичните механизми – модел, който унгарският премиер Виктор Орбан следва за ужас на ЕС.

Как могат водещите партии да се противопоставят на този разрушителен наратив?

Сближаването не работи – както Фридрих Мерц, сегашният германски канцлер, научи по-рано тази година, когато предложи мярка за ограничаване на имиграцията с подкрепата на фашистки орентираната „Алтернатива за Германия“, но трябваше да понесе тежка негативна реакция. Когато центристите възприемат екстремистка реторика, те успяват главно да отчуждят основните си избиратели. Само надеждата, че популистите по някакъв начин ще станат по-умерени, след като встъпят в длъжност, също не е решение.

Вместо това европейските лидери трябва да демонстрират, че те и техните институции могат да постигат резултати. Това означава да се обърне внимание на легитимните опасения на избирателите – включително съживяване на оскъдния икономически растеж на Европа, укрепване на нейната защита и прилагане на политики, които акцентират върху предимствата на имиграцията, като същевременно смекчават нейните недостатъци.

За тази цел сътрудничеството е от решаващо значение. За да привлекат частните инвестиции, от които отчаяно се нуждаят, отделните държави трябва да спрат да се фиксират в собствените си финансови институции и да обединят капиталовите си пазари. За да подсигурят границите на Европа, те трябва да координират политиките си относно имиграцията и убежището. За да осигурят най-ефективно общата си отбрана, те трябва да обединят сили, за да постигнат икономии от мащаба – вместо например да произвеждат 12 вида основни бойни танкове.

Въпреки всичките си недостатъци, ЕС остава добре пригоден за управление на подобно сътрудничество. Европейците постоянно казват, че гледат на съюза по-благосклонно, отколкото на националните си правителства, и че искат той да прави повече. Във време, когато геополитиката на печеливши и губещи е във възход, Европа има шанс да покаже, че либералната демокрация и трансграничното партньорство могат да работят по-добре.

Европейците казват, че вярват на ЕС повече от своите национални правителства. Графика: Bloomberg LP

Последните проучвания във Франция и Германия показват, че десните популисти биха могли да спечелят следващите избори с пълна сила, което ще им даде много по-голямо влияние върху двете най-могъщи страни в ЕС. Европейските лидери трябва да видят тази тенденция като предупредителния знак, който е – и да действат по съответния начин.