Китай и Русия продължават да укрепват съюза си, противопоставяйки се на САЩ

Китай и Русия задълбочават сътрудничеството си и предприемат агресивни действия с дълбоки последствия за САЩ. На 9 декември китайски и руски бомбардировачи и други самолети прелетяха в близост до Япония и Южна Корея, принуждавайки САЩ и Япония да изправят изтребители и бомбардировачи. Инцидентът е най-скорошният пример за засилената ос Китай-Русия, пише за Wall Street Journal политологът и бивш представител на американското Министерство на отбраната Сет Джоунс.

Пекин и Москва разглеждат Америка като свой основен враг и се стремят да разширят властта си за сметка на САЩ и техните съюзници. Си Дзинпин и Владимир Путин са дълбоко ревизионистки настроени и искат да възстановят държавност, наподобяващ историческите китайска и руска империи. Те многократно са отбелязвали, че партньорството им „няма граници“ и са се срещали лично повече от 40 пъти.

Търговията с оръжие е една от многото области на засилено сътрудничество. От началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Китай увеличи износа за Русия на „артикули с висок приоритет“ – набор от 50 стоки с двойна употреба, които включват компютърни чипове, металорежещи машини, радари и сензори, от които Русия се нуждае, за да поддържа войната. Макар че Русия няма капацитет да произвежда много от тези стоки в достатъчни количества, огромният производствен сектор на Китай може да произвежда някои от тях в голям мащаб.

Китайският износ помогна на Русия да утрои производството си от 2023 до 2024 г. на балистични ракети „Искандер-М“, които Русия използва за бомбардиране на украински градове. През 2024 г. Китай е отговорен за 70% от руския внос на амониев перхлорат – основна съставка в горивото за балистични ракети. Китай е предоставил на Русия корпуси за дронове, литиеви батерии и оптични кабели – ключови компоненти за оптичните дронове, използвани в Украйна, които могат да заобикалят електронното заглушаване.

Китай се възползва от това сътрудничество. Русия вероятно е съдействала за разработването на следващото поколение китайски атомни подводници с балистични ракети тип 096, като е помогнала за осигуряването на усъвършенствана система за задвижване. Изтекли документи показват, че Русия е съгласна да продаде на Китай оборудване, което може да бъде използвано при инвазия в Тайван, например леки амфибийни превозни средства, самоходни противотанкови оръдия, въздушни бронирани превозни средства за превоз на личен състав и специални парашутни системи за хвърляне на тежки товари от голяма височина.

Китай и Русия също така са увеличили обхвата и честотата на ученията и тренировъчните мисии. Между 2017 и 2024 г. те са провели около 100 съвместни военни учения в разширяваща се зона, която включва Азия, Европа, Близкия изток, Арктика и Африка. Те също така са провели многобройни тренировъчни мисии, включително осем съвместни полета с бомбардировачи между 2019 и 2024 г. През юли 2024 г. Китай и Русия са летели съответно с дългоразстоятелни бомбардировачи Xi'an H-6 и Tu-95 Bear в съвместно патрулиране край бреговете на Аляска. Двете страни са провеждали военноморски учения с бойна стрелба в Южнокитайско море и често са летели и плавали заедно в близост до Тайван, Япония и Южна Корея.

Пекин и Москва също така задълбочават сътрудничеството си в областта на отбранителната промишленост. Те са подписали споразумения, свързани с трансфера на технологии за космическа и противоракетна отбрана, и са засилили сътрудничеството между съответните си сателитни навигационни системи BeiDou и Glonass. В бъдеще Русия би могла да помогне на Китай да разработи наземни и космически системи за ракетно предупреждение, които биха повишили ефективността на съществуващите китайски системи за противоракетна отбрана и биха ускорили разработването на нови такива.

Извън военната сфера двете страни засилиха икономическите и технологичните си връзки. Търговията между Китай и Русия достигна около 245 млрд. долара през 2024 г. спрямо 190 млрд. долара през 2022 г. Китай е най-големият търговски партньор на Русия от 2014 г. Освен това Китай разчита на Русия за доставките на петрол и газ, които понастоящем формират около 75% от вноса на Китай.

Между двете страни има разногласия, както между всички приятели. Китайските лидери изразиха загриженост относно затоплянето на военните отношения на Русия със Северна Корея, което вероятно ще доведе до укрепване на ракетните способности на Пхенян. Пекин не е склонен да помага на Пхенян с ядрената му програма, докато Русия активно подкрепя програмата.

Но посоката е ясна. Китай и Москва се сближават политически, военно и икономически. Целта им е да изместят САЩ. Вместо да очертае план за противодействие на тази ос на авторитарни режими, Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп пренебрегна сериозността на заплахата. Длъжностните лица от администрацията трябва да разберат, че умиротворяването на диктаторите само ще ги окуражи.

/БГНЕС/