ЕС иска да сложи край на националното вето, но това ще е сложно

На важна среща на върха по-рано този месец европейските лидери се обърнаха към инструмент, който само преди няколко месеца би изглеждал немислим. Целта – да преодолеят безизходицата и да гласуват емитиране на съвместен дълг, подкрепен от общия бюджет, за да се поддържа Украйна на повърхността, докато се води войната.

Идеята е да се заобиколи необходимостта от единодушие между държавите членки и да се изолират Унгария, Словакия и Чехия, които не са съгласни със сделката.

По този начин Европейският съюз (ЕС) не само успя да осигури 90 млрд. евро за Украйна за 2026 и 2027 г., както беше обещал, но и показа нов път напред – такъв, при който единодушието няма да е необходимо при гласувания по спорни въпроси, пише Euronews.

Това е нещо изключително за съюз, често ограничаван от необходимостта ключови решения да се взимат с единодушие. Това поставя и тема на разговор за възможностите за намиране на алтернативи за заобикаляне на националното вето, което е централен елемент от политиката си в Брюксел.

За да емитира съвместен дълг на 24 държави членки без участието на Унгария, Чехия и Словакия, ЕС използва принципа на „засилено сътрудничество“, както е предвидено в договорите му.

Съвсем наскоро Брюксел се възползва и от чл. 122 от договорите, одобрен с квалифицирано мнозинство, за да блокира замразените руски активи, държани в Европа, за неопределено време. Дотогава активите се държаха под стандартен режим на санкции, който действаше с единодушие и зависеше и от съгласието на Унгария и Словакия.

Макар че чл. 122 е формулиран в договорите като средство за справяне с тежки икономически кризи, планът да се използва за отключване на финансиране за Украйна очевидно е един начин да се заобиколят несъгласните страни членки. Това е още един пример за стратегия, която блокът все по-често използва, за да заобиколи ветото по въпроси, по които 100-процентов консенсус е невъзможен.

Това обаче носи своите рискове. Според списък, съставен от преподавателя в University College London Михал Овадек, от 2011 г. насам 15 държави членки на ЕС са упражнили правото си на вето 46 пъти по 38 въпроса. Унгария е налагала вето върху предложения на ЕС повече от всяка друга държава членка в близката история на ЕС, общо 19 пъти. Полша е на второ място със 7 пъти, а Словакия е блокирала две решения, и двете тази година.

Унгария е наложила вето върху значителен брой съвместни външнополитически декларации. Страната блокира и предложения за оказване на конкретна подкрепа на Украйна и започване на официални преговори за присъединяване към ЕС с Киев.

Резултатът е, че повечето декларации на ЕС в подкрепа на Украйна са издадени от името на 26 държави в ЕС. Това не променя факта, че всички държави членки могат да налагат вето върху решения, изискващи единодушие за големи промени в политиката.

Микулаш Дзуринда, председател на мозъчния тръст „Център Мартенс“ и бивш министър-председател на Словакия, коментира пред Euronews, че лидери като германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон сега подкрепят промени в правилата за гласуване в блока. Това обаче ще изисква промяна в договорите за ЕС, на което вероятно Унгария ще се съпротивлява, както и потенциално още няколко други страни членки.

Тъй като систематичното използване на правото на вето представлява проблем за ЕС от години, Брюксел сега търси по-креативни решения. Дипломат от ЕС, пожелал анонимност, казва пред медията, че Европейската комисия (ЕК) вече умишлено структурира предложенията си така, за да избегне изискването за единодушно съгласие от държавите членки.

С такава структура на решенията ЕК успя да блокира ветото на Унгария и Словакия по няколко ключови въпроса, вкл. вноса на руски газ и горива. Блокът избра стратегия, устойчива на вето: самата пътна карта не е правно обвързваща, но законодателството за намаляване на вноса на петрол и газ ще бъде прието с квалифицирано мнозинство от Съвет на ЕС. Така Унгария и Словакия ще бъдат задължени да се откажат от руския газ против волята си.

И двете страни вече сигнализираха, че ще съдят ЕС и ще поискат мярката да бъде отменена.

Източник от Европейската комисия казва пред Euronews, че ЕС може също да заобиколи противопоставянето на държавите членки, като приеме модел, подобен на Коалицията на желаещите, група от страни със сходно мислене, които подкрепят Украйна.

Бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги, силно влиятелен глас в европейския дебат, подкрепя този модел. Според него това е „прагматичен федерализъм“, тъй като в момента в ЕС не съществуват политически условия за истински федерален съюз.

ЕС има много примери в историята си за това как страни със сходно мислене могат да напредват заедно чрез доброволно сътрудничество. Такъв е например проектът Шенген, както и различни инициативи в областта на миграцията и финансите. Този метод е политически най-приемливият вариант за по-неохотните страни от блока и ЕС вече функционира като организация на много скорости.

Моделът „Коалиция на желаещите“ може да се приложи и по други въпроси – от отбраната до финансите. Ръководителят на Международния валутен фонд, Кристалина Георгиева също се изказа в негова полза в интервю за Euronews. Според нея това е полезен формат, когато не може да се постигне единодушие.

Една област, в която квалифицираното мнозинство може да играе решаваща роля, е разширяването на ЕС.

Винаги се изисква единодушие за одобряване на началото на преговорите за присъединяване и за отваряне на всяка преговорна глава. На срещата на върха през декември 2023 г. По-рано тази година председателят на Европейския съвет Антонио Коста предложи изменение на правилата за разширяване, за да се ускори процесът и да се премахне изискването за единодушно решение, необходимо за всяка глава.

Такива промени обаче ще изискват изменение на договорите за ЕС и унгарският премиер Виктор Орбан бързо отхвърли идеята на неформалната среща на върха в Копенхаген през октомври.

Някои експерти предупреждават, че заобикалянето на противопоставящи се държави членки в множество различни области може да има обратен ефект върху ЕС. Възможно е и доверието на страните членки в правото на вето да ерозира, тъй като то е въведено, за да гарантира, че и малките държави от ЕС имат еднаква власт около масата за преговори.

Правото на вето е последната линия на защита на жизненоважни интереси. Заобикалянето му може да доведе до нови проблеми, вкл. и дискредитиране на цялата система за вземане на решения на ЕС.