ЕЦБ излага на опасност независимостта си с маневрите на Лагард за напускане

Европейските лидери може би ще имат възможност да вземат решение за един от най-влиятелните постове в региона преди евентуална победа на крайната десница на президентските избори във Франция следващата година. Това е огромна възможност, но тя е свързана с високи политически рискове, пише Bloomberg.

Кристин Лагард обмисля бъдещето си в Европейската централна банка, съобщи институцията. Financial Times информира, че тя вече е взела решение да напусне по-рано, за да даде възможност на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Фридрих Мерц да ѝ намерят заместник. Мандатът ѝ изтича през октомври 2027 г.

Ходът изглежда има за цел да се попречи на френската крайна десница да повлияе на назначаването на наследник на Лагард, ако спечели президентските избори през следващата година. Но докато „Национален сбор“ на Марин льо Пен ясно заяви желанието си да промени начина, по който работи ЕЦБ, прозрачната интрига за контрол над ключови назначения и избягване на последиците от изборите създава опасен прецедент за централната банка.

„Европейските политици, както и тези в други страни, са изкушени да нарушават правилата, за да гарантират, че предпочитаният им кандидат ще оглави централната банка“, коментира Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics. „Това подкопава имиджа на ЕЦБ като една от най-независимите централни банки в света“, допълва той.

Притеснения на САЩ

Сред европейските институции ЕЦБ заема особено влиятелна позиция. Базираната във Франкфурт институция определя лихвените проценти за 350 млн. души в 21 страни, наблюдава финансовите рискове и си поставя за цел да осигури стабилността на еврото, втората по големина резервна валута в света.

Притесненията за намеса в дейността на централната банка се засилиха през миналата година поради развитията в САЩ, където президентът Доналд Тръмп многократно критикува председателя на Федералния резерв Джером Пауъл и го призова да намали значително лихвените проценти.

Но действията на европейските политици за въвеждане на предпазни мерки може да имат обратен ефект.

„Откакто започна кризата с еврото, много политици в еврозоната недоволстват от политиката“, казва Дейвид Пауъл, икономист в Bloomberg Economics, пред Bloomberg Television. „До голяма степен те бяха игнорирани, бяха просто страничен елемент, но тези гласове може да станат по-силни“, допълва той.

„Национален сбор“ начело с Льо Пен и Жордан Бардела се радва на висока подкрепа в обществените допитвания и може да спечели президентските избори през пролетта на следващата година.

Бардела заяви, че партията ще притисне ЕЦБ да възобнови количествените облекчения, ако дойде на власт, за да помогне за решаването на фискалните проблеми на Франция. Но това би нарушило правилата, които забраняват на централната банка да финансира директно правителствата.

На фона на такива коментари може би не е изненадващо, че някои искат да предпазят ЕЦБ от намеса. Председателят на ЕЦБ се избира измежду всички страни членки на еврозоната, въпреки че Франция би имала влияние като втората по големина икономика в региона. Двама от четирите председатели на ЕЦБ до момента са били французи – Лагард и Жан-Клод Трише.

Александър Криволузки, ръководител на отдела за макроикономика в мозъчния тръст DIW в Берлин, казва, че предсрочното оттегляне на Лагард „не е проблем“.

„Това би било проактивно решение, което ще създаде възможност за избор на подходящ наследник – някой, който ще отстоява независимостта на ЕЦБ, преди във Франция да дойде на власт президент с интереси в противоречие с тези на независима централна банка“, допълва той.

Ролята на Световния икономически форум

Слуховете за предсрочно напускане на Лагард се появиха по-рано, когато тя беше свързана с ролята на председател на Световния икономически форум.

Те се появиха отново миналия месец, след като председателят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало обяви, че ще напусне поста си преждевременно. Подобно на възможното положение с Лагард това дава възможност на Макрон да го замени преди изборите във Франция.

В изявление в сряда след статията във FT говорител на ЕЦБ заяви, че Лагард „не е взела никакво решение относно края на мандата си“. Това изглеждаше не толкова категорично, колкото коментара на Лагард от миналото лято, че е „решена да довърши“ мандата си.

Фискална опасност

Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел предупреди миналата седмица за опасността централните банки да отдадат приоритет на фискалните цели, като посочи атаките на Тръмп към Фед и заяви, че успех там може да се превърне в „модел за политиците в други страни“.

„Положението във Фед наистина не е за подражание“,казва Спирос Андреопулос от Thin Ice Macroeconomics. Но добави, че това е „политически рисковано“, тъй като може да се превърне в добър „предизборен материал за крайната десница“.

Всъщност, гласът на Лагард в защита на независимостта на централните банки е един от най-силните сред нейните колеги. Тя предупреди, че институциите не функционират добре без нея, а това води до смущения и нестабилност.

Нейните изказвания по темата се увеличиха след атаките на Тръмп срещу Фед и достигнаха връх през януари, когато тя беше сред групата, която публично подкрепи Пауъл.

„Независимостта на централните банки е крайъгълен камък на ценовата, финансовата и икономическата стабилност“, заяви тя от името на Управителния съвет на ЕЦБ в изявление, подписано също от централни банкери от цял свят. „Поради това е изключително важно да запазим независимостта с пълно спазване на върховенството на закона и демократичната отчетност“, допълни Лагард.

Но преждевременно оттегляне може да се сметне за подкопаване на същите тези стандарти и дори за заобикаляне на демокрацията.

„Ако централните банкери, които не са избрани от народа, се възприемат от обществото като хора, които се опитват да избират кои избрани от народа официални представители да ги заменят, може да е трудно да повярваме на твърденията им, че са аполитични“, казва Пауъл.