Сянката на Льо Пен пада върху наследника на Лагард в ЕЦБ

Европейските правителства може да решат да ускорят намирането на наследник на Кристин Лагард начело на Европейската централна банка (ЕЦБ), за да избегнат вероятността да работят с крайнодесен френски президент след изборите през 2027 г., пише Bloomberg.

Мандатът на Лагард изтича през октомври следващата година и решение би трябвало да бъде взето през лятото. Но надвисналата заплаха от победа на Марин льо Пен или нейното протеже Жордан Бардела на президентските избори през април 2027 г. във Франция може да подтикне европейските лидери да променят графика си.

Това е ключова последица от неочакваната оставка на гуверньора на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало. Предсрочното му оттегляне, обявено миналата седмица, автоматично означава, че изборът на негов наследник ще бъде в ръцете на Еманюел Макрон.

„Има основателни причини решенията да бъдат взети преди френските избори“, казва Емануел Мьонх, професор във Frankfurt School of Finance и бивш представител на Германската централна банка. „Със сигурност би било по-лесно с Макрон, отколкото с Льо Пен или Бардела, които вече дадоха знак, че имат много различни идеи за ролята на ЕЦБ“, добавя той.

Дали правителствата ще видят необходимост да действат бързо, за да предпазят централната банка, и как възприемат заплахата за функционирането на Европейския съюз (ЕС), произтичаща от възхода на крайнодясната партия „Национален сбор“ във Франция, ще бъде решаващо за хореографията на едно от най-значимите кадрови решения пред региона.

Нервността на инвеститорите около Федералния резерв в момент, когато и там предстои смяна на ръководството, а президентът на САЩ Доналд Тръмп атакува настоящото управление, също формира фон, който може да подтикне европейските лидери да вземат решение по-скоро. От друга страна, традиционните спорове в ЕС около разпределянето на висши постове могат да работят в обратна посока.

Няма фиксиран календар за назначаването на нов председател на ЕЦБ. Споразумението за Лагард беше част от мащабен пакетен компромис за висшите постове в ЕС, договорен четири месеца преди началото на мандата ѝ. Подобна беше и времевата рамка при нейния предшественик Марио Драги.

Официални лица в европейските столици засега запазват мълчание и настояват, че е твърде рано този въпрос да бъде разглеждан. Това обаче не спира спекулациите сред политиците от еврозоната, че правителствата може да се откажат от обичайната практика да избират членовете на ЕЦБ един по един и вместо това да договорят комбиниран пакет, за да осигурят по-подреден и бърз резултат.

Освен председателския пост, ще има още две вакантни позиции, включително тази на главния икономист Филип Лейн, чийто мандат изтича през май 2027 г. Необходимостта от обсъждания в Европейския парламент (ЕП) и желанието да се избегне навлизане в изборната година във Франция може да позволят решение още до декември. Лидерите биха могли също да се договорят за наследника на членa на Изпълнителния борд Изабел Шнабел, която ще напусне в края на 2027 г.

„Мисля, че това би било ясно предпочитание на Макрон“, казва Шахин Вале, старши сътрудник в Германския съвет за външни отношения, който е съветвал Макрон, когато той беше министър на икономиката на Франция. „Не е ясно дали другите лидери ще се съгласят, но ако Макрон наложи волята си, той би използвал назначението наследник на Лейн като момент за по-широка сделка“, посочва той.

Едно предимство на подобен подход би било уреждането на управленските позиции в половината от върховото ръководство на ЕЦБ. Като се има предвид вероятната амбиция на Франция да получи поста на Лейн - което би означавало страната да държи два висши поста до края на мандата на Лагард - подобна сделка може да успокои големи държави като Германия и Испания, че също ще получат свои места в борда.

Но привлекателността е и в това да се сключи сделка преди президентски избори, на които социологическите проучвания показват, че кандидат на „Национален сбор“ - Льо Пен или Бардела - има сериозни шансове.

От Брюксел възходът на партията изглежда тревожен, тъй като подобна евроскептична сила никога досега не е била толкова близо до властта в страна основателка на ЕС.

Льо Пен преди това водеше кампания за излизане от еврозоната, макар впоследствие да промени позицията си. Бардела заяви през ноември, че партията би настоявала ЕЦБ да възобнови количествените улеснения като начин за справяне с раздутия дълг на Франция.

Подобни идеи тревожат централните банкери. Миналата седмица например председателят на Германската централна банка Йоахим Нагел предупреди за опасността централните банки да приоритизират фискални цели, посочи опасенията си за атаките на Тръмп срещу Федералния резерв и предупреди, че евентуален успех там може да се превърне в „модел за подражание за политици в други страни“.

Тези опасения може да убедят настоящите правителства в ЕС - мнозинството от които са предпазливи към възможен крайнодесен президент - да ускорят избора на надежден ръководител на ЕЦБ без участието на Льо Пен или Бардела. По-общо, как подобен политик би взаимодействал със Съюза остава въпрос на догадки, а предпазливостта може да налага въпросът да бъде уреден преди нова волатилност на френските пазари, свързана с политиката.

Сред възможните наследници на Лагард е Йоахим Нагел, макар според анкета на Bloomberg сред икономисти неговият нидерландски конкурент Клаас Нот да се смята за по-вероятен фаворит. В надпреварата е и ръководителят на Банката за международни разплащания Пабло Ернандес де Кос от Испания.

Австрия е скорошен пример за предварително попълване на позиции преди възможна победа на крайнодесни сили. През март 2024 г., шест месеца преди изборите, тогавашното дясноцентристко правителство отвори кандидатури за всички вакантни позиции в Управителния съвет на централната банка, доста преди някои от тях да се освободят. Министърът на икономиката Мартин Кохер получи номинацията за гуверньор през август и встъпи в длъжност 13 месеца по-късно.

Макар ускоряването на процеса да е една възможност, събитията също могат да принудят лидерите да действат, както стана с оставката на Франсоа Вилроа дьо Гало във Франция. А какво би станало, ако самата Лагард се оттегли предсрочно?

Тя вече приключи преждевременно предишния си мандат в Международния валутен фонд (МВФ). Появилите се миналата година слухове, че Лагард може да напусне ЕЦБ, за да оглави Световния икономически форум, поддържат спекулациите живи, въпреки че по собствените си думи „не е човек, който се отказва“.

„Напълно решена съм да изпълня мисията си и да довърша мандата си“, каза тя пред журналисти миналия юни. „Съжалявам да ви разочаровам, но няма да се отървете от мен толкова лесно.“

Докато Макрон избира нов гуверньор на Френската централна банка, той също е наясно, че отказът подобни назначения да бъдат оставени на „Национален сбор“ има своята цена. Това подкрепя популисткия наратив - използван и от Тръмп в САЩ - че фаворизирането на представители на установения ред подкопава демокрацията.

„Това може да засили недоволството срещу центристките партии“, казва Вале и допълва: „Но това е риск, който си струва да бъде поет.“