Макрон получи шанс да направи Франция по-устойчива срещу Льо Пен

Президентът Еманюел Макрон получи златна възможност да изолира една от най-важните институции на Франция от крайната десница, пише Bloomberg.

При положение че партията „Национален сбор“ на Марин льо Пен е в силна позиция за изборите догодина, неочакваната оставка на гуверньора на Френската централна банка дава шанс на настоящия държавен глава - а не на този, който ще спечели вота и ще го замени - да назначи негов наследник. Това е ключов пост, който включва участие в заседанията на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт и ролята на икономически надзорник на вътрешно ниво.

Франсоа Вилроа дьо Гало, управителят, който ще напусне поста си през юни вместо през октомври 2027 г., настоява, че решението му да се оттегли, за да ръководи благотворителна фондация за младежи в затруднено положение, е лично. Това е сравнително необичаен ход сред неговите колеги от страните от Г-7, които обикновено изкарват пълния си мандат или преминават към сходни икономически позиции.

Независимо от причините за решението му, крайният резултат е един: френският елит вече се подготвя за евентуално управление на Льо Пен или - потенциално - на нейното протеже Жордан Бардела.

Ако управляващата класа има някакви съмнения какво могат да отприщят популистките политици, опитите на президента на САЩ Доналд Тръмп да принуди Федералния резерв към облекчаване на паричната политика служат като нагледно предупреждение. Самият Франсоа Вилроа дьо Гало осъди този натиск върху независимостта на централните банки в съвместно изявление с международни колеги миналия месец.

„Ако се окаже, че зад това има повече от лични причини, тогава го възприемам като отбранителен ход на елит, който се опитва да запази републиката“, казва София Вентура, професор в Болонския университет и автор на книги за френската политика. „Оставянето на икономическата политика в ръцете на хора, които не споделят определени ценности, тревожи някои“, добавя тя.

Опасността е, че заемането на ключови постове с назначения на утвърдения елит подхранва популисткия наратив, че това подкопава демокрацията. Във Франция вече действия на съдебната власт за блокиране на кандидати - съдба, която все още може да сполети Льо Пен - предизвикаха именно такава критика.

Макрон често е запълвал правителствата и ключови френски и европейски институции с технократи, които споделят призивите му за по-дълбока интеграция и уважение към икономическата ортодоксалност. Но хватката на президента върху властта значително отслабна след злополучния му ход с предсрочните парламентарни избори през 2024 г., които донесоха успехи както за крайната левица, така и за партията на Льо Пен.

Дори ако обжалването ѝ срещу забраната за участие в избори се провали, проучванията на електоралните нагласи показват, че настоящият лидер на партията, Бардела, има също толкова големи шансове да стане следващият френски лидер.

Това не би бил първият случай, в който перспективата за популистка победа поражда спекулации за превантивни кадрови размествания.

През юни 2022 г. бившият гуверньор на Италианската централна банка Игнацио Виско отрече да има планове да се оттегли, след като вестник съобщи, че тогавашният премиер Марио Драги ще го замени - заедно с други ключови фигури - преди евентуални избори. В крайна сметка това не се случи и лидерът на „Италиански братя“ Джорджа Мелони пое властта по-късно същата година.

Популистките обвинения за „дълбока държава“, която се съпротивлява на промяната, се появиха и във Великобритания след вота за Brexit през 2016 г., както и многократно в САЩ в изказванията на Тръмп и неговите съмишленици.

В континентална Европа общността на централните банкери остава особено предпазлива към крайната десница на Льо Пен след кампанията ѝ през 2017 г., съсредоточена върху излизането на Франция от еврозоната и разпадането на институциите на Европейския съюз (ЕС). Оттогава тя промени курса си, но все още обещава да оспорва федералните правомощия на Европа. Бардела пък заяви през ноември, че ако дойде на власт, партията му ще настоява ЕЦБ да възобнови количествените улеснения като начин за справяне с раздутия дълг на Франция.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта необходимостта от чувство за обща цел сред европейските парични и фискални лидери, като призова законодателите на континента преди срещата на върха тази седмица за „спешни колективни действия“ за укрепване на икономиката на блока.

Френски гуверньор, избран от партията на Марин льо Пен, би създал „шум и несигурност“ във Франкфурт, казва Фредерик Дюкрозе, ръководител на макроикономическите изследвания в Pictet Wealth Management. Той отбелязва и че инвеститорите са обезпокоени от възможността крайноляв кандидат да спечели президентските избори със също толкова разрушителни анти-ЕС политики.

В този контекст ранното оттегляне на Франсоа Вилроа дьо Гало напомня за противоположния пример на съдията от Върховния съд на САЩ Рут Бейдър Гинсбърг, която не се пенсионира по време на президентството на Барак Обама, което даде възможност на Тръмп да назначи някого на позицията ѝ, когато тя почина малко преди края на първия му мандат.

66-годишният гуверньор на Френската централна банка е категоричен, че напускането му е било изцяло негово решение, и подчерта това в интервю за Les Echos.

„Всички, които ме познават като свободен човек и знаят колко държа на независимостта си, знаят, че ако бях помолен, щях да откажа“, казва той. „Това е лично решение.“