Войната в Иран може да сложи край на TACO търговията

Инвестиционната стратегия „Trump Always Chickens Out“ („Тръмп винаги подвива опашка“, TACO) - купуване на силно поевтинели акции с предположението, че американският президент в крайна сметка ще отстъпи от по-крайните си политики - в по-голямата си част се оказва печеливша. Но войната с Иран може да промени това, пише Ройтерс.

Съвместната атака на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари предизвика война в Близкия изток, което доведе до най-големия енергиен шок от 70-те години насам и до рекордна волатилност на пазарите на петрол и газ.

Засега американските акции са изненадващо спокойни, вероятно отчасти поради предположението, че Доналд Тръмп ще се отдръпне, ако се наложи. От 28 февруари насам европейските, азиатските и развиващите се пазари обаче са загубили между 4% и 7%. Американският широк пазарен индекс S&P 500 е надолу с 1%, а технологичният измерител Nasdaq се е покачил с 0,5%.

Но дори Тръмп да обяви край на войната още утре, вече са нанесени щети, които не могат бързо да бъдат поправени - най-малко от него.

Спряното производство и рафиниране на петрол, разрушената инфраструктура и разместването на глобалните енергийни потоци не могат да бъдат възстановени с един подпис или с публикация в социалната му мрежа Truth Social. Ще отнеме месеци, а може би и години, за да се върне всичко към предвоенното си състояние.

По същия начин безпрецедентният скок в цената на корабоплаването от Близкия изток и застраховането на кораби в региона едва ли скоро ще се върне към нормални нива, дори след официалния край на военните действия.

„Докато глобалните финансови пазари успяваха да игнорират волатилността и несигурността, породени от непредсказуемите политики на Тръмп, икономическите и геополитическите последици от войната с Иран вероятно ще се окажат далеч по-значими“, казва Есвар Прасад, професор по икономика в университета Корнел.

Това е първият път, когато Ормузкият проток - жизненоважният морски път, през който преминават 20% от световното ежедневно потребление на енергия - на практика е затворен. Нито един предишен конфликт в региона, включително Ирано-иракската война през 80-те, Първата война в Персийския залив в началото на 90-те или войната в Ирак в началото на века, не е довеждал петролните танкери до почти пълно спиране.

Дори в най-оптимистичния сценарий на пазара, при който САЩ бързо приключат атаките си, вероятно ще остане нестабилност, която почти изцяло е извън контрола на американския президент. А никой не знае колко дълго може да продължи тя или колко тежка може да стане.

Стратегията TACO

Икономическата и геополитическата стратегия на Доналд Тръмп през втория му мандат е да тества границите на приетите норми, правила и протоколи до крайност - а понякога и отвъд тях - и след това да изчака реакцията на пазарите. Ако инвеститорите почти не реагират, това е зелена светлина да продължи. Ако пазарите се сринат - Тръмп се отдръпва.

Откакто се върна в Белия дом преди 14 месеца, той разруши 80-годишния съюз на Америка с Европа; постави под въпрос съществуването на НАТО, заплаши да анексира Гренландия и Канада, свали президента на Венецуела; и заплаши да уволни председателя на Федералния резерв Джером Пауъл.

Пазарите реагираха с колебания на всяко от тези събития, което принуди държавния глава да смекчи реториката си. Именно така се появи така наречената „TACO търговия“.

Въпреки геополитическите сътресения през последната година, американските акции продължиха да поскъпват, волатилността като цяло остана ниска, а рисковите премии останаха сравнително ограничени.

Най-голямото „TACO“ досега - поне до този момент - беше свързано с обявяването на митата миналия април. След като трилиони долари бяха изтрити от американските борси само за няколко дни, Тръмп се отказа от най-тежките налози.

Но днешният конфликт в Близкия изток е различен и потенциално по-рисков от всичко, виждано през последните десетилетия. Ако инвеститорите търсят исторически паралел, петролната криза от 1973-1974 г. може да бъде полезен ориентир за дълготрайното ѝ икономическо въздействие.

Цените на петрола вероятно няма да се увеличат четирикратно, както тогава, особено след като САЩ вече са най-големият производител и износител на енергия в света. Но трябва да се има предвид, че макар петролната блокада на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да продължи само шест месеца, породената от нея инфлация преследваше САЩ и други индустриализирани икономики през останалата част от десетилетието и чак до 80-те години.

Освен това продължителен скок в цените на енергията и нарушените глобални вериги за доставки могат лесно да запалят фитила на стагфлацията. Инвеститорите може би започват да се питат дали тази криза не е такава, която Тръмп не може да овладее - дори и ако в крайна сметка отново „подвие опашка“.