Иран може да се окаже най-големият провал на Тръмп

Сред разкошната церемониалност в Пекин миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп се е надявал, че може да накара китайския президент Си Дзинпин да посредничи за мирно споразумение между Вашингтон и Техеран. Това не се случи. Китай вероятно също желае войната да приключи, както и повечето държави, с изключение на Русия. Но новите лидери на Иран изглежда се наслаждават на игра на сплашване, в която техният противник отдавна е дал ясно да се разбере, че иска да се откаже, пише в анализ Foreign Policy.

Техеран чете същите заглавия, които четем всички ние. И доказателствата непрекъснато се увеличават, че тази война е катастрофална за Тръмп. На този етап, независимо как ще приключи, щетите за Тръмп, за Съединените щати и за цялата световна икономика ще продължат известно време. За какво тогава?

Нека започнем с това какво постигна атаката срещу Иран. Ключови лидери, включително върховният лидер Али Хаменей, бяха убити. Военновъздушните и военноморските сили на Иран бяха сериозно отслабени, а способността му да изстрелва ракети беше намалена. До тук свършват успехите.

Режимът остава на власт, с по-младо и по-отмъстително ново ръководство. Остро критичен доклад на New York Times, базиран на американски разузнавателни оценки, разкрива, че Иран все още разполага с 70% от предвоенния си ракетен запас, 70% от мобилните пускови установки и оперативен достъп до над 90% от ракетните си обекти по протежение на Ормузкия проток.

Това означава, че Иран може да продължи да нарушава движението през най-важния енергиен „жилищен възел“ в света по всяко време в бъдеще. Техеран също така може да атакува Израел и съюзници на Съединените щати в Персийския залив с ракети. И най-значимото — Иран все още притежава запас от силно обогатен уран. Ако една от целите на войната е била да се гарантира, че Техеран никога няма да разработи ядрена бомба, тази цел просто не е постигната.

Междувременно Министерството на отбраната на Съединените щати оценява загубите си. Разследване на Washington Post установява, че Иран е повредил 217 структури в 15 американски военни обекта в Близкия изток. CNN съобщава, че най-малко девет американски бази в Бахрейн, Кувейт, Ирак, Обединените арабски емирства и Катар са били „значително повредени“ от ирански удари.

Възстановяването на тези ресурси ще отнеме години и ще струва милиарди долари. Според Центъра за стратегически и международни изследвания САЩ са изразходвали между 50 и 60 процента от ракетите Patriot за противовъздушна отбрана — повече, отколкото Украйна е използвала за четири години война с Русия – както и една трета от ракетите Tomahawk по време на активната фаза на конфликта с Иран. Освен разходите, и двата вида боеприпаси отнемат до четири години за производство и възстановяване на запасите. Ако Съединените щати бъдат призовани за действие в друг конфликт – например защита на Тайван – те биха влезли в бой значително отслабени.

И не бива да се забравят човешките жертви. Най-малко 13 военнослужещи от САЩ са загинали до момента, а над 400 са ранени. Техните семейства със сигурност си задават въпроса защо.

Почти изглежда дребнаво да се говори за „меката сила“ в този контекст, но си струва да се отбележи, че воденето на война без вътрешен или международен консенсус оставя Белия дом с по-малко възможности да се позовава на норми или правила, когато критикува друга държава за започване на война. Съединените щати са нормализирали практиката да нареждат ликвидирането на лидер на друга държава.

След това идва енергийната криза. Цената на бензина в САЩ е нараснала с почти 50% спрямо същото време миналата година. Дизелът, използван от товарния транспорт, е поскъпнал с 59%. Очевидната причина е войната; затварянето на Ормузкия проток е ограничило пазар, който преди това е бил свръхпредлаган. Положението е още по-тежко в Европа и Азия.

Държави като Пакистан и Филипините са разпоредили намаляване на работната седмица в публичния сектор и затваряне на университети с цел пестене на енергия. Дори Индия, петата по големина икономика в света, е поискала от своите 1,4 млрд. граждани да намалят потреблението на горива и да спрат паническите покупки на злато.

Колкото и тежко да е всичко това, най-лошото тепърва предстои. Цените на енергоносителите вече щяха да са много по-високи, ако Съединените щати не бяха увеличили износа на петрол и не бяха използвали стратегическия си петролен резерв. Китай, който преживява период на намалено вътрешно търсене, също използва огромните си петролни резерви. Ако Вашингтон намали износа или ако Пекин започне да черпи от пазара вместо от резервите си, цените могат да се изстрелят нагоре. Както винаги, по-малките икономики ще пострадат най-силно. 

Други суровини също изпитват сериозен недостиг, с множество вторични ефекти за света. Освен че транспортира една пета от световния суров петрол и природен газ при нормални условия, Ормузкият проток е отговорен и за една пета от световните торове и една трета от хелия.

Глобална продоволствена криза и недостиг на полупроводници, които зависят от хелий, вече са заложени в прогнозите на икономистите за следващата година. Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-високи ще бъдат разходите.

Глобалният растеж вече се забавя. През април Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растеж от 3,4% на 3,1%. Нова оценка днес вероятно би довела до допълнително понижение с около една трета от процентния пункт.

МВФ очаква растежът да се забави до 2% до следващата година, ако енергийните доставки не се нормализират — сценарий, който изглежда все по-вероятен. За сравнение, ръстът на световната икономика е бил под 2% само четири пъти от 1980 г. насам. Глобална рецесия е имало само два пъти от 1950 г. насам – по време на финансовата криза през 2008 г. и пандемията от COVID-19 през 2020 г.

Ако войната в Иран се нареди до тези два непредвидени шока, това би било исторически провал за Тръмп и за Съединените щати.

Да разгледаме и цената за съюзите на САЩ. Тръмп е поискал от съюзниците в НАТО в Европа да помогнат на Белия дом да отвори отново и разминира Ормузкия проток със сила. След като разбира, че помощ няма да има, той отрича изобщо да е искал такава.

Германският канцлер Фридрих Мерц, който не е известен с откровеността си, заявява, че САЩ са били „унижени“ от Иран, което разгневява Тръмп и допълнително влошава вече напрегнатите отношения.

В Персийския залив държави, които са позволили на Съединените щати да изградят военни бази на тяхна територия, сега се питат защо доброволно са се превърнали в мишени. Катар, например, ще се нуждае от няколко години, за да се върне към предвоенното си производство на природен газ; икономиката му се очаква да се свие с 8,6% тази година.

Азиатските съюзници, с ограничени възможности да поемат шокове, се питат дали Съединените щати не действат като непредсказуем играч на световната сцена. Но противниците на САЩ виждат ситуацията различно.

Китай вероятно е доволен от това колко е разтегната и отслабена американската армия. Русия се очертава като ясен печеливш от конфликта, като е удвоила месечните си приходи от петрол от началото на войната. Ескалацията на войната остава опция, която Тръмп е обсъждал публично. Но тя би донесла още по-неясни ползи и много по-големи рискове.

Що се отнася до изхода — дипломацията е за предпочитане, но поражда въпроса: защо изобщо е започната войната? Това ни връща към срещата на Тръмп със Си Дзинпин миналата седмица. Ако вие бяхте лидерът на Пекин, бихте ли прекъснали основния си дългосрочен конкурент, докато той прави катастрофална грешка? Надали.

(БГНЕС)