И Тръмп, и Путин се страхуват от бърз мир, макар че той работи в тяхна полза

В Украйна и в Иран светът е свидетел на две големи войни, които са изключително разрушителни и носят потенциал да предизвикат по-широк конфликт, пише в коментар редакторът на Bloomberg Марк Чемпиън. Според него и двамата, започнали тези войни - американския президент Доналд Тръпмп (в Иран, заедно с Израел) и руския му колега Владимир Путин (в Украйна), са го направили по собствен избор, разчитайки на бързи победи.

Но и двамата не са постигнали своите цели и са се въвлекли в неразрешими конфликти, които сега трябва да завършат с някакви отстъпки. Според Чемпиън обаче и двамата се страхуват, че трябва да обяснят своите лоши решения на фона на непропорционалните разходи.

"Те не трябва да се страхуват - ако бяха умни, те би трябвало да искат бързи и неясни сделки, защото техните опоненти в Техеран и Киев имат повече за губене", пише още анализаторът .

Вече повече от четири години след началото на "специалната военна операция" Русия е окупирала само малка част разрушена територия в Украйна, вместо бързо да поеме контрола над цялата страна. Чемпиън цитира наскоро разпространени данни от британското разузнаване, според които за времето на специалната операция Русия безвъзвратно е загубила 500 хил. войници. Той посочва, че на фона на още по-големия брой на ранените, санкциите и икономика на ръба на рецесията, президентът Путин има доста причини да съжалява за решението си.

В САЩ загубите са далеч по-малки, но в страна, която все още има свобода на словото и медии, за Тръмп ще бъде много по-трудно да намери оправдание. Най-малкото - според публикации в момента САЩ и Иран обсъждат споразумение, което да гаранира отварянето на Ормузкия проток - проблем, който не съществуваше преди началото на войната, както и обещанието на Иран, че няма да работи за ядрена бомба и да се водят преговори за предаването на обогатения уран - нещо, което съществуваше преди войната.

Това веднага повдига въпроса и защо всъщност се води войната в Иран.Процесът се усложнява от желанието на Израел да продължи да воюва и вероятно атаките към "Хизбула" имат за цел именно да саботират преговорите между САЩ и Иран. Но вероятно до седмици Тръмп ще сключи сделка, за да сложи край на войната.

За Русия изглежда това ще отнеме повече време, но стимулите се трупат. Украйна вече е способна на удари на средни и далечни разстояния, които пренасят войната на руска територия, а на фронтовата линия настъплението се забавя при по-големи загуби. Руската икономика също е подложена на все по-голям натиск, допълва още Чемпиън.

Руският Център за макроикономически анализи и краткосрочни прогнози (основан от Андрей Белоусов, който  в момента е министър на отбраната на Русия, и управляван от брат му Дмитрий - б.р.) предупреди на 29 май, че има риск от стагфлация и рецесия, които могат да се засилят след края на войната, ако 1 млн. души бъдат демобилизирани и военната индустрия, която е единствената с растеж, намали производството си. Това може да бъде избегнато чрез инвестиции в малки и средни предприятия, които да поемат завръщащите се от бойното поле. Според Чемпиън обаче политическата и икономическата система не е в състояние да направи това.

През седмицата украинският президент Володимир Зеленски изпрати писмо с предложение за среща в неутрална държава (Швейцария, Турция или някоя от арабските страни) и мирни преговори, след прекратяване на бойните действия по линията на съприкосновението в момента. Това е отдавнашно предложение на Киев, но исканията на Кремъл са да получат контрола върху цялата Донецка област.. Руски военни анализатори нарекоха писмото "блъф", защото освен това то сдържа и предизвикателства - че ударите с дронове, които притесняват руснаците, ще продължат, ако няма отговор, както и че Путин ще се бори за своето физическо оцеляване, но не заради Украйна или Зеленски, а заради вътрешната руска опозиция. В Telegram определят писмото именно като такова - целящо да засили вътрешното недоволство. 

Иронията в случая е, че бърза сделка, макар и неотговаряща на исканията, е много по-рискова за опонентите. Мандатът на президента на Украйна Володимир Зеленски изтече, а заради войната избори не могат да бъдат проведени. Това означава, че след края на войната той трябва бързо да организира избори и да защити непопулярни решения пред урните. Вероятно и демобилизацията ще бъде хаотична, а разривите между завръщащите се от фронтовата линия и останалите у дома или избегналите мобилизация в чужбина, биха се отворили широко.

По този начин Украйна би била много уязвима за нова атака, докато Русия може да запази мобилизираните си войници, военната индустрия работеща и в изчакване на подходящ момент за нова атака.

Именно затова и Украйна и нейните приятели настояват за силни гаранции, защото лошо структуриран мир ще означава възможост за прегрупиране, а не траен мир. Когато Путин стане готов за истински преговори, изготвянето на споразумение ще отнеме време, защото трябва да бъде разделена фронтова линия, с дължина над 1000 км, а това изисква компетенции, които сегашните преговарящи - експерти в сделки с недвижими имоти, нямат, пише още анализаторът.

За иранските власти заплахата също съществува - с края на бойните действия могат да започнат да навлизат западни капитали, които постепенно подкоповат управлението им. Но и споразумение, структурирано като "война с други средства" също може да е фатално - тогава управляващите ще могат да продължат да работят както досега и да притискат хората, докато не се провалят или променят. Според Марк Чемпиън това могат да направят само иранците, не войната.