„Справедливата цена“ стана „справедлива стойност“ за 20 продукта

Не „справедлива цена“, а „справедлива стойност“ ще определя Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и то не на всички продукти от малката потребителска кошница, а само на 20, които КНСБ наблюдава. Това стана ясно по време на второто четене на промените в Закона за защита на потребителите, приети на второ четене от парламентарната комисия по бюджет и финанси, която от днес вече е постоянна, а не временна.

Първият час от дискусиите по законопроекта беше посветен на портала „Колко струва“, в който Комисията за защита на потребителите (КЗП) публикува цените на различните стоки спрямо данните, подадени от големите вериги. Както Димо Дренчев от „Възраждане“ отбеляза, все още няма информация каква посещаемост има този сайт.

Мартин Димитров от „Демократична България“ оспори необходимостта от удължаване на забраната за необосновани цени с още една година, която фигурира в Закона за въвеждане на еврото, като допусна, че това би могло да бъде прието от търговците като тежест и да повишат цените предварително.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ зададе въпрос за определянето на „справедлива цена“, при положение че КЗП са обявили, че на ден получават данни за около 1,5 артикула. От отговора на Константин Проданов („Прогресивна България“), който е един от вносителите на предложенията, тя ще се определя за малък набор от стоки, а не за всички в малката потребителска кошница, както се е подразбирало от първия вариант на законопроекта. Между първо и второ четене Проданов, заедно с Антон Кутев и Явор Гечев, внесе промени, сред които формулировката „справедлива цена“ се заменя със „справедлива стойност“. Същевременно цитираният малък набор стоки всъщност се оказаха 20 продукта от малката кошница, които КНСБ наблюдава. Явор Гечев допълни, че те се избират на база утвърдени практики за утвърден грамаж и стандартна опаковка.

„Целта на информацията е да е абсолютно нетна“, каза Гечев.

„Ако това се направи по този начин, е абсолютно безсмислено за крайните клиенти, тъй като това няма да го видят никога в магазина“, заяви Асен Василев. Според него тогава това би била информация, от която ще се възползват само търговците, за да си „уеднаквят“ цените.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС заяви, че основният проблем със законопроекта идва от това, че с него вносителите искат да борят последиците от въвеждане на еврото, но според нея еврото вече е факт, а всъщност се борят с глобалните проблеми и кризата с горивата.

Според Владислав Панев от „Демократична България“ цените се регулират от пазара и това не се случва през закон, а важните мерки са тези, които правителството ще предприеме във връзка с бюджета.

„Министерство на икономиката не определя цени“, каза отново Проданов. По думите му министерството изготвя методиката за изчисляване на стойността, създава формулата, а не резултата от формулата.

„Разминаване между справедливата стойност, която ще публикуваме на сайта, и реалните цени, на които търговците продават, не е основание за санкция“, каза още Константин Проданов. Според него големите търговци според промените в закона ще имат две задължения – да публикуват цените си и ако имат повишение, да го обосноват.

Дискусиите преминаха в отсъствието на представители на КЗП.

В крайна сметка промените в закона бяха приети. Според тях за необоснован ръст на цените търговците могат да бъдат санкционирани с между 10 000 и 100 000 евро. Големите търговци на дребно имат срок до 7 сутринта да публикуват информация за индивидуалните продажни цени на предлаганите стоки. КЗП може да изисква от всяко физическо или юридическо лице да предостави информация, необходима за целите на проверката, включително информация за ценообразуването. При непредоставяне на информация или подаване на неверни данни санкциите са в размер на от 5000 до 50 000 евро.

От хляб до кафе в картонена чашка – кои продукти следи КНСБ?

Справка в сайта на КНСБ (Конфедерация на независимите синдикати в България) показва, че от 11 месеца синдикалната организация следи динамиката в цените на определени продукти от малката потребителска кошница в над 600 малки и големи търговски обекта в страната.

Сред тях попадат както брашно, ориз и мляко, така и баничка със сирене и кафе в картонена или пластмасова чашка. Ето и продуктите: брашно тип 500 (1 кг), хляб „Добруджа“ (преизчислено към 1 кг), ориз, български бял (1 кг), цяло пиле, охладено (1 кг), свински бут, без кост (1 кг.), кренвирш, свински, насипни от хладилна витрина (1 кг), прясно мляко, 3% (1 л), кисело мляко, 400 гр. (3,6%), сирене, краве, насипно от хладилна витрина (1 кг), яйца, кокоши, М размер (10 броя), олио, слънчогледово (1 л.), домати, червени (1 кг), краставици, дългоплодни (1 кг), картофи (1 кг), ябълки (1 кг), лимони (1 кг), бял боб, пакетиран (1 кг), баничка със сирене, права до 150 гр. (1 бр.), кафе „Еспресо“, в картонена/ пластмасова чаша, минерална вода (0,5 л), бензин А95.