Дипломацията вече не е безопасно място за задъхващия се британски премиер

Пътуването на Киър Стармър до срещата на върха на Г-7 се приема, в най-добрия случай. като последен блясък на световната сцена за водещ защитник на европейската сигурност, задушаван от политически проблеми у дома, пише Bloomberg.

Но експлозивното напускане на британския министър на отбраната само дни преди срещата на върха във Франция изглежда е провалило дори този шанс за геополитическа лебедова песен на Стармър. Джон Хийли обвини британския премиер, че е „неспособен“ да осигури необходимите ресурси за защита на страната, камо ли на Европа.

Администрацията на Стармър е обзета от все по-задълбочаващо се чувство за криза, докато той се отправя към алпийския курортен град Евиан. Спорът между неговите министри относно дългоочаквания План за инвестиции в отбраната достигна общественото пространство. Междувременно съперникът му Анди Бърнам се готви да го предизвика за лидерството на Лейбъристката партия, ако кметът на Голям Манчестър спечели изборите за вакантно място в Камарата на общините на 19 юни.

Вътрешният хаос хвърля сянка върху работата на Стармър, докато той се готви за среща с лидерите на страните от Г-7 на брега на Женевското езеро. Някои политици, като например японския премиер Санае Такаичи, основателно ще се запитат дали това е последният път, когато виждат британския премиер в сегашната му роля.

Стармър ще иска да избегне съдбата на своя консервативен предшественик Риши Сунак, който се затрудни да си осигури срещи с други лидери на Г-7 в Италия през 2024 г., когато правителството му беше изправено пред неизбежно поражение на изборите. Стармър дава приоритет на провеждането на лични разговори с президента на САЩ Доналд Тръмп, индийския премиер Нарендра Моди, председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и германския канцлер Фридрих Мерц.

Всеки от тях има недовършена работа със Стармър, като например разпадащите се търговски споразумения на Великобритания с Индия и САЩ и организирането на срещата на върха на ЕС, която Стармър обеща да проведе тази година.

Стармър, заедно с френския президент Еманюел Макрон, се надява да осигури подкрепата на САЩ за ръководен от Европа план за разминиране на Ормузкия проток след постигане на мир с Иран. Макар че перспективите за подписване на подобно споразумение с Иран на срещата на Г-7 нарастват, напускането на Хийли, който ръководеше работата на Великобритания по плана за разминиране, е малко вероятно да успокои американските политици, които открито се подиграваха на възможностите на Великобритания.

„Ние сме страна, която има огромен принос за НАТО – не на последно място за ядреното ни възпиране, което, разбира се, е изцяло ангажирано с НАТО в полза на всички“, заяви Стармър пред BBC. „Но също така сме възприемани като водещ член на НАТО, особено що се отнася до способността ни да сформираме коалиции за конкретни проблеми, възникващи в тези конкретни конфликти“.

Стармър трябва също така да се справи с потенциалните търкания с Тръмп относно британското регулиране на американските технологични платформи, като например X, след бурните протести във Великобритания. Отношенията между двамата се влошиха заради отказа на Стармър да се присъедини към първоначалните удари на САЩ срещу Иран и противопоставянето на Тръмп на плана на Великобритания да предаде суверенитета на съвместна военна база в Индийския океан.

В писмото за оставка Хийли изрично критикува Стармър за това, че не е ускорил разходите за отбрана до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2030 г. – размерът на увеличение, за което Тръмп отдавна призовава.

Стармър, заедно с други европейски съюзници, се надява да насърчи Тръмп да настоява за нови мирни преговори между Русия и Украйна, тъй като лидерите в Европа смятат, че инерцията във войната се е изместила към украинците, според запознати с въпроса. Интересът на Тръмп към руско-украинския конфликт обаче намаля след избухването на войната с Иран.

Друга неудобна точка от дневния ред за Стармер, ако се срещне с Фон дер Лайен, е времето за нова среща на върха между Великобритания и ЕС, след като той се застъпи за по-тесни връзки с Европа като една от ключовите цели на своя мандат. Планираната за този месец среща на върха е изправена пред забавяне поради кризата в кабинета на британския премиер.