Масовите съкращения се превърнаха в притеснителна рутина, а не бива

„Утре в 9 ви искам в офиса си със списък с имена“.

Дъг принуждава Ед и Алви да направят съкращения на част от оскъдния си отдел. Ед и Алви не искат да го правят, но компанията майка има затруднения и изглежда натискът ѝ най-накрая поддава.

Те пристигат в офиса на Дъг следващата сутрин със списък със само две имена – техните.

Дъг отстъпва.

Тази история е пример за предпазване на персонала, при който мениджърите поемат удара отгоре.

Историята за Ед и Алви е добра, но стара – те опъват щита си през 1985 г., пише колумнистът и редактор Сара Грийн Кармайкъл в материал за Bloomberg. Масовите съкращения започват да се появяват като феномен няколко години по-рано, в края на 70-те, и тогава се приемат като знак, че компанията се намира в сериозно затруднение. През 1979 г. по-малко от 5% от компаниите в списъка Fortune 100 обявиха съкращения. Дори през 80-те, когато намаляването на персонала стана по-често срещано, мениджърите, които разчитаха на похвата, бяха наричани „корпоративни убийци“ и получаваха прякори като „Неутрона“ или „Резачката“.

Как обаче се промениха нещата. През 1994 г. почти 45% от най-големите американски компании обявиха съкращения. Свиването на персонала вече не бе знак за бизнес в беда. Стана рутинна практика – и дори още повече сега.

Бързи сметки показват, че обявените съкращения през 2023 г. обхващат 58% от компаниите във Fortune 100, включително Citigroup, Goldman Sachs Group и технологични гиганти като Meta Platforms, Microsoft Corp. и собственикът на Google – Alphabet. Други 5% вече обявиха съкращения през първия месец на 2024 г. някои от тези компании имаха свиване на персонала и през 2022 г. и 2021 г.

Масовостта на уволненията убеди цяло едно поколение мениджъри, че няма друг начин за правене на бизнес – че периодичното свиване на работната сила е необходимо, дори полезно, за компаниите. Но не е. редовните съкращения са идеалният пример за широкоразпространена, но разяждаща бизнес практика. Те вредят на хората, компаниите и обществото.

Хората, които са били съкратени, страдат от психологически и финансов стрес, разбира се, но има и щети по организациите, които редовно уволняват хора. Мениджърите стават по-мързеливи по отношение на трудната работа по наемане, обучение и обратна връзка – просто доведете нова група и оставете HR-ите да съкратят всеки, с когото не се получава.

Сред оцелелите съкращенията настроенията и ангажираността се влошава. Според проучвания подобни ефекти са налице до три години, когато най-вероятно ще има нови съкращения.

А намаляването на персонала рядко има и очаквания финансов ефект. Доходността страда, както и взимането на мерки за иновации, подобряване на качеството и безопасността. Инвеститорите може и да посрещат с радост съкращенията, следвани от поскъпване на акциите за ден-два, но в дългосрочен план те се свързват с цени на акциите в най-добрия случай без промяна или в най-лошия – с поевтиняването им. Това е така особено когато промените не отразяват и смяна на корпоративните приоритети.

Икономика, която претръпва пред масовите съкращения, страда от загуба на доверие. „Съкращенията нарушават доверието, късайки връзката между усилието и възнаграждението“, посочват Сандра Зухер и Мерилин Морган Уебстър от Harvard Business School. Резултатът е силен цинизъм по отношение на стойността на лоялността.

Всички, надявам се, разбират, че представящите се зле служители могат да бъдат отстранявани или че служители, които са в постоянен сблъсък с шефовете си, рискуват да бъдат уволнени, посочва Кармайкъл. Но когато някой се е трудил чинно за компанията в продължение на 20 години и накрая е уволнен по някаква неясна причина като „реструктуриране“, това разваля психологическата сделка между служител и работодател.

Въпреки всичко съкращенията се превърнаха в трайна част от икономиката. В днешно време е трудно да си представим мениджър, който да заеме позиция като Ед и Алви или дори да разбере намерението им.

Колкото до тези двамата, тяхната компания майка съвсем скоро продава малкото им подразделение на един безработен технологичен мениджър.

Разбира се, Ед и Алви са Ед Катмъл и Алви Рей Смит, а хората, които се борят толкова упорито да защитят, се превръщат в емблематичното студио Pixar. Безработният човек, който ги купува пък е Стийв Джобс, който плаща 5 млн. долара за студиото през 1986 г. и го продава на Walt Disney за над 7 млрд. долара през 2006 г.

Но това се е случило преди много време. През 2024 г., когато компанията майка отново има трудности, Pixar изглежда има планове… за съкращения.