Американците загубиха всички лостове на влияние на работните си места

Ако съдим по нивото на безработица от 4,1%, пазарът на труда в САЩ изглежда сякаш процъфтява. Повечето икономисти биха казали, че ситуацията е много добра, защото икономиката е на ниво, близко до пълната заетост. 

Това е един от начините да се погледне на положението. Другият е чрез степента на наемане на персонал, която дава доста тревожни сигнали и предполага обрат в съдбата на американския работник/служител в последно време, пише Bloomberg.

Този показател се понижава, като през ноември спада до 3,3% - ниво, което сигнализира, че пазарът на труда  е навлязъл в рецесия. Да, рецесия.

Като изключим само един месец в началото на пандемията, коефициентът на наемане показва, че пазарът на труда в САЩ не е бил толкова слаб, откакто се опитваше да изпълзи от дълбоката рецесия в периода 2007-2009 г., причинена от световната финансова криза, според данни на Службата за трудова статистика.

Необичайното в сегашната ситуация е, че тези два показателя би трябвало да са обратно пропорционални – ниската безработица предполага висок коефициент на наемане, и обратното. Всъщност между 2000 г. и 2022 г. е имало 22 месеца, в които коефициентът на наемане е бил 3,3%, както сега, а средният коефициент на безработица през тези месеци е бил 8,2%, което е два пъти повече спрямо отчетените 4,1%.

Това означава, че балансът на силите, който в началото на пандемията даваше на работниците възможност да влияят на работодателите - неизмерима, но жизненоважна сила за повишаване на заплатите и подобряване на условията на труд посредством увеличаване на възможностите за преговаряне, е мъртъв. Тази ситуация е урок за пазарите, властта и политиката.

Механизмите на властта на работниците и служителите са прости. Възможността, а не само заплахата, да напуснеш работодателя, за да постъпиш на също толкова добра или по-добра работа някъде другаде, прехвърля силата върху работника. Въпреки че част от тази власт се определя от индивида - неговите умения, опит, местоположение и т.н., част от нея се определя от мобилността на пазара. С други думи, дали има много алтернативни работни места, които могат да бъдат заети.

Исторически бързият растеж на заетостта след пандемията превърна годината между средата на 2021 г. и средата на 2022 г. в знакова за работниците. Заплатите растяха с бързи темпове, профсъюзите отбелязаха организационни победи в големи (и вероятно антипрофсъюзни) компании като Starbucks и Amazon.com, а фразите „голямото напускане“ и „тихото оттегляне“ навлязоха в речника ни. Коефициентът на наемане достигна 4,6%, като изкара почти една година над максимума отпреди пандемията - 4,3% от 2001 г., първата година, за която има данни.

Тази нарастваща сила на работниците беше необходима и закъсняла. САЩ изостават в защитата на служителите и в трудовите стандарти, като все още третират основни потребности като платен отпуск по болест като привилегии. В сравнение с други развити държави САЩ се отличават с ниски заплати, пречки пред създаването на профсъюзи и оскъдна подкрепа за безработните. Силата на работещите помага на отделните хора да подобрят собственото си положение и на големи групи служители, особено на тези, които са представени от профсъюзи, да се борят за по-добри условия на труд.

Увеличенията на лихвените проценти на Федералния резерв, които трябваше да охладят пазара на труда и да забавят инфлацията, си свършиха работата. Безработицата в крайна сметка започна да се покачва и се увеличи спрямо най-ниското си ниво от 3,4%, отчетено през април 2023 г.

Въпреки това заетостта се срина, като спадаше последователно в продължение на почти три години. Понастоящем балансът на силите се измества към работодателите.

Един пример са все по-честите заповеди за връщане на работа в офиса, въпреки че някои фирми осъзнаха колко погрешна политика е това. Множество изследвания показват, че връщането на служители, които могат да работят дистанционно, в офиса, е довело до по-голямо текучество сред служителите и най-вече сред жените, най-възрастните и висококвалифицираните служители. В резултат компаниите могат да очакват влошаване на резултати и трудности при наемането на нови кадри.

Служителите силно ценят гъвкавостта, а работодателите вече не искат да дават безплатно това, което кадрите им биха могли, така да се каже, да си купят. Задължението за връщане в офиса прави работата от вкъщи привилегия, която трябва да се извоюва като част от повишение. Работодатели намаляват и платените семейни отпуски, които преди това са увеличавали в знак на щедрост. Така това, което колективното нарастване на властта на работниците и служителите превърна в даденост, се връща обратно към работодателите и се превръща в привилегия.

Поуката от краткото овластяване на заетите е, че властта не е постоянна, нито победите им. Единствената основа, която остава постоянна, е тази, която политиката е определила като минимум. За работниците и служителите в САЩ истината е сурово – политическият минимум е крайно недостатъчен. В други страни правото на гъвкава заетост, подобно на правото да се иска непълно работно време, е залегнало в закона, както и обезщетенията за платен семеен отпуск и платен отпуск по медицински причини.

Ситуацията е и ясно послание към политиците в САЩ - най-доброто от това, което пазарът на труда направи за работниците, когато те за кратък период от време бяха на върха на своята мощ, също не беше достатъчно. Не пазарите вдигат минимума, а политиките, и това отдавна трябваше да стане.

Още новини четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria