Пазарът на труда в Германия - отдавна обект на завист в Европа, губи своя блясък

През по-голямата част от последните 20 години реформите на пазара на труда на бившия канцлер Герхард Шрьодер осигуриха почти пълна заетост в Германия. Моделът обаче скърца все по-силно поради широкообхватната индустриална криза и разширяващата се пропаст в уменията.

Въпрос на месеци е броят на безработните в Германия да достигне 3 млн. души за първи път от десетилетие, тъй като компаниите или фалират, или се отказват да чакат промяната, която просто не идва, пише Politico. След вълната от затваряния на заводи в енергоемки индустрии като прозводството на химикали през 2022 г., ключовият автомобилен сектор се предаде миналата година, когато Volkswagen и други обявиха хиляди съкращения на работни места.

Това вече има странични ефекти върху всички по-малки сектори, които са живи благодарение на производствените гиганти. Барометърът на заетостта на базирания в Мюнхен изследователски институт Ifo показва, че „почти всички отрасли на индустрията в Германия искат да намалят броя на служителите си“.

В началото на годината броят на безработните се е увеличил със сезонно коригираните 11 хил. до 2,88 млн. души, или 6,2% от работната сила. Равнището на безработица сега е на най-високото си ниво от повече от четири години, малко под върха по време на пандемията, и очевидно се насочва в грешна посока.

Клаус Волрабе, ръководител на проучванията на Ifo, очаква броят на безработните да достигне психологически важната граница от 3 млн. души до средата на годината. Числото е все още под нивото от мрачните дни в началото на века, когато германската индустрия премести голяма част от веригата си на доставки в Централна Европа, за да се възползва от по-ниските разходи за труд там. Тогава броят на безработните надвиши 5 млн. души, преди реформите на Шрьодер да обърнат нещата.

Поради различни фактори обаче броят на безработните не отразява пълния мащаб на икономическия спад. По-широкото прибягване до схеми за ранно пенсиониране, държавните субсидии за съкратено работно време и сривът на новите свободни работни места показват, че нещата са по-лоши от официалните данни.

Да вземем например прочутата в страната схема Kurzarbeit – програма за социално осигуряване, която позволява на работодателите да намалят работното време на персонала, вместо да съкращават работни места, като дават на служителите временна компенсация. Според предварителните оценки на Федералната агенция по труда 293 хил. служители и работници са получили обезщетения по тази схема през ноември, с 30 хил. души повече в сравнение с предходния месец и с две трети повече спрямо година по-рано.

Kurzarbeit подкрепя компаниите през трудната част от икономическия цикъл, облекчавайки проблемите, които се очаква да бъдат временни. След падането на „светофарната“ коалиция на Германия миналата година беше удължен периодът, през който компаниите могат да използват Kurzarbeit, от една година на две години.

Голяма част от това, което удари Германия през последните няколко години, е по-скоро структурно, отколкото временно: загубата на евтините енергийни доставки и по-широката и агресивна конкуренция от Китай, особено в ключовия автомобилен сектор. „Удължаването може да задържи работниците на нежизнеспособни работни места, вместо да ги освободи за по-жизнеспособни“, според Волрабе.

Удължаването на Kurzarbeit прикрива основната слабост на икономиката и може да предизвика голяма вълна от съкращения на работни места по-нататък.

„Много фирми претеглят разходите за задържане на персонала спрямо риска да го освободят и да не намерят квалифицирани заместници, след като нещата се подобрят отново“, казва Волрабе. „Ключов въпрос е колко дълго компаниите могат да си позволят да правят това“, добавя той.

Все по-голям брой бизнеси явно не могат. Корпоративните фалити са се увеличили с 25% през 2024 г., като Енцо Вебер, ръководител изследвания за пазара на труда в мозъчния тръст IAB в Нюрнберг, предупреждава, че индустрията закрива 10 хил. работни места на месец.

Друг начин за прикриване на безработицата или недостатъчната заетост е схема, известна като Altersteilzeit, която позволява на тези, които са близо до пенсиониране, да намалят работните си часове. Сега схемата отново трябва да играе тази роля, но без държавни субсидии.

Volkswagen планира да съкрати около 35 хил. работни места в Германия до 2030 г., като говорител на VW казва пред Politico, че „можем да намалим работната сила с около 24 хил. души до 2030 г." с предложения за частично пенсиониране.

„Кризата на пазара на труда настъпи отдавна, но просто не се вижда“, коментира Николас Щил, собственик на едноименния производител на триони Stihl, пред Augsburger Allgemeine Zeitung. „Безработицата в Германия би била много по-висока от 6%, ако части от големите демографски кохорти не бяха изпращани в ранно пенсиониране чрез Altersteilzeit и други подобни“, добавя той.

Данните за хората, които използват схеми за ранно пенсиониране, са силно закъснели: последната статистика на германската пенсионна система ги определя на 284 хил. души в края на 2023 г. Това е по-малко от половината от върха през 2009 г. от 672 хил. души, но броят нараства всяка година от 2015 г. насам, дори в годините, когато германската икономика растеше стабилно.

Според Волрабе новото правителство след изборите, насрочени за 23 февруари 2025 г., може да помогне за премахване на част от неотдавнашната несигурност, която допринесе за нарастващите нива на безработица. Въпреки това, ще отнеме време, преди да се усети някакво въздействие. Въпросът е - колко време?

Николас Зибарт, който ръководи звеното за изследване на пазара на труда в Центъра за европейски икономически изследвания Лайбниц, казва, че е песимист. „Вярвам, че следващите 10 години ще бъдат много трудни за Германия и ще видим безработицата да расте“, добавя той.