България е с най-висок дял на работниците с ниски доходи в ЕС

Близо 27% от работещите в България са нископлатени, показват данни на Евростат за 2022 г. Те се основават на мащабно европейско проучване, което се публикува на всеки четири години. С оглед на това, че данните вземат предвид законодателството и средствата преди удържането на данъци и осигуровки може да се предположи, че обхващат единствено информация за дохода, на който трудещите се осигуряват. Можем да допуснем, че не във всички случаи това е реалният доход, като се има предвид, че според европейско проучване към 2022 г. делът на сивата икономика в България е 33,1% от БВП.

През 2022 г. един от всеки седем души в ЕС получава ниска заплата (14,7%), като този дял се свива спрямо 2018 г. (16,2%), когато е публикувано предходното изследване по темата. Под нископлатени се имат предвид служители, които получават две трети или по-малко от средното брутно почасово заплащане в страната на работа.

Делът на хората с ниско възнаграждение към 2022 г. е по-висок сред жените отколкото сред мъжете (17,1% спрямо 12,6%). Все пак се наблюдава понижение спрямо 2018 г., когато ниски заплати получават 18,2% от жените и 12,5% от мъжете.

Зле платени са около една четвърт (25,2%) от служителите на възраст под 30%, а с покачването на възрастта, делът се свива – 12,1% при хората на възраст 30-49 години, и 13,4% сред тези над 50. 

По-ниското образование води до по-голяма вероятност работещият да е нископлатен, показват още данните. През 2022 г. 27,5% от заетите в ЕС с ниско образование са получавали ниска заплата при 17,5% от тези със средно ниво на образование и 4,8% сред високообразованите. 

В кои държави има най-много хора с ниско възнаграждение

Освен България в списъка на държави с висок дял работещи на ниски заплати са Румъния (23,9%), Латвия (23,3%), Гърция (21,7%), Естония (21,2%) и Кипър (20%).

Източник: Евростат

В седем държави от ЕС обаче под 10 на 100 от работещите са нископлатени – Португалия (1,8%), Швеция (4,1%), Финландия (6,5%), Италия (8,8%), Словения (9,4%), Франция и Дания (по 9,7%).

През 2022 г. делът на хората с ниски заплати в ЕС е бил най-висок в хотелиерството и ресторантьорството (35,1%); следван от административните и спомагателните дейности (32,3 %), които включват лицата, наети от агенции за временна заетост.

За нивото на заплащане има значение и видът договор – сред служителите със срочни трудови договори 27,2% са с ниски заплати, докато делът на нископлатените при безсрочните договори е 12,6%.

Заплащане на час и покупателна способност

Изразено в стандарти на покупателна способност (СПС) най-високото средно почасово заплащане в държава от ЕС през 2022 г. е било 3,3 пъти по-високо от най-ниското. При това изчисление се елиминират разликите в равнището на цените между държавите. Най-високо средно брутно почасово заплащане в стандарти на покупателна способност е отчетено в Дания (22,4 СПС), Белгия (21,3 СПС) и Люксембург (18,4 СПС). И по този показател България е на дъното с 6,7, измерено в СПС, Португалия (7,4 СПС), Унгария и Латвия (по 8,9 СПС).

Европейското изследване за структурата на доходите се провежда на всеки четири години и предоставя информация за връзката между равнището на доходите, характеристиките на наетите лица и техния работодател. Данните се основават на законодателството, като обхващат брутните годишни доходи в референтната година, преди приспадането на данъци и осигуровки, дължими от наетите лица и удържани от работодателя. Изследването обхваща предприятия с най-малко 10 служители от всички икономически дейности, а данните за малки предприятия с под 10 служители не са задължителни.