Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) се подкрепя от 54,1% от българите, като 1/3 от тях смятат, че тя трябва да бъде равна на заплатата за издръжка. Това сочат резултатите от представително проучване сред 804 пълнолетни български граждани.
Изследването е за нагласите относно динамиката на доходите, размера на минималната работна заплата, механизма за нейното определяне и приравняването ѝ към стойността на заплатата за издръжка. То е проведено в периода 30 октомври - 7 ноември 2025 г. от социологическа агенция „Мяра“ по поръчка на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Информацията беше представена на пресконференция в централата на КНСБ.
Почти 19% от анкетираните са против увеличението на минималната работна заплата, а 27% се колебаят.
„Повишението на минималната работна заплата се възприема като необходимо социално-икономическо действие от повече от половината участници в проучването“, казват експертите, провели изследването.
Подкрепата за ръст на минималната работна заплата е висока сред заетите в държавния и в частния сектор, както и сред безработните, каза зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения (ИССИО) Виолета Иванова. Негативно настроени към увеличението на МРЗ са самонаетите лица и собствениците на бизнес, посочи тя.
Данните сочат още, че 86,1% от хората са на мнението, че полученият през тази година ръст на възнагражденията не е достатъчен. Само 11,1% определят увеличението на минималната работна заплата като достатъчно.
Отчита се фрагментация при степента на увеличение на заплатите, като 42,5% са посочили, че са получили ръст на възнагражденията от порядъка на 10-15%. С най-голям дял е групата с доход в диапазон 2000-3000 лв. (59,4%).
"Ясно се виждат диспропорциите, които са не само по отношение на социалните неравенства, но и по отношение на регионалните", коментира основателят на агенция „Мяра“ Първан Симеонов. По думите му такъв тип анализ може да помогне на обществения дебат за МРЗ и да се покаже мнението на българите.
Минималната работна заплата следва да се определя по икономически дейности и квалификационни групи професии чрез механизмите на колективното трудово договаряне, отбеляза вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов. Той каза, че има законопроект за промени в Кодекса на труда, който „претендира, че транспонира Директивата за адекватни минимални работни заплати“. И напомни, че директивата изисква покритие от 80% на колективното трудово договаряне.
КНСБ настоява за адекватност в измерването на МРЗ, съответстваща на заплатата за издръжка на национално ниво, и след това да се пристъпи към минималната работна заплата по икономически дейности, които да надграждат националната такава.
(БТА)


Верижна катастрофа в София
Кметът на Варна: Говорил съм с много министри за ремонта на Аспаруховия мост
Седмичен хороскоп 23 ноември - 29 ноември 2026
Навършват се 5 години от трагедията с 9 жертви в дом за възрастни в село Рояк
11 месеца след катастрофата с две жертви на Колхозния започва делото срещу шофьора
България е подходяща за дейта центрове, но администрацията трябва да се забърза
Истинският скандал около Nvidia не е свързан с чиповете
Наистина ли са ни нужни 92 000 души на климатична конференция?
Пет направления, по които САЩ и Китай се сблъскват в AI сферата
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Николай Попов: Посегнаха и на гроба на Сияна, но няма да ме уплашат
Дронове атакуваха още един руски кораб край бреговете на Либия
Благомир Коцев: Готов съм да продължа битката за Варна, атаките в Черно море застрашават туризма и корабоплаването
Разузнаването на САЩ охлади тона на Тръмп: Путин не ни е приятел
Енергийният министър: Няма да има поскъпване на тока и парното през зимата, газа може да поскъпне