Парламентът прие на първо четене законопроекта за Бюджет 2026*

Депутатите приеха на първо четене законопроекта за Бюджет 2026, който е първият за България, изготвен в евро. „За“ предложения от правителството законопроект гласуваха 131 народни представители, 87 бяха "против", нямаше въздържали се.

Най-важният финансов закон на България беше подкрепен от ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "БСП-Обединена левица", "Има такъв народ" и четирима депутати, които не членуват в група. Против бяха от "Продължаваме промяната-Демократична България", "Възраждане", "Алианс за права и свободи" и "Морал, единство, чест", като депутатите на "Величие" не присъстваха на заседанието в парламентарната зала.

В рамките на пет часа и половина депутатите спориха какво дават и какво отнемат промените в данъчните закони и вдигането на осигуровките, ще има ли пари за хората и общините.

Депутатите решиха срокът за предложения за промени преди второ четене на Бюджет 2026 да бъде намален на три дни. 

СУПТО скара депутатите

Софтуерът за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) стана обект на спора дали са оправдани разходите, които ще направи бизнесът, и дали контролът на Националната агенция за приходите (НАП) ще помогне да се изсветли икономиката.

„Това ще струва на всички бизнеси 500 евро. Ще има "перфектна буря" и хаос, като за това ще обвинят еврото, а не глупостта на Министерството на финансите", заяви Божидар Божанов от парламентарната група на ПП – ДБ. Той е убеден, че наредбата е неизпълнима.

Министърът на финансите Теменужка Петкова е категорична, че със софтуера, който следи продажбите в търговските обекти, не се налага „някаква тежест“. Тя посочи, че на сайта на НАП има одобрени 120 софтуера. По думите ѝ досега в търговските обекти се използва софтуер, който позволява да не се отпечатва бон за данъци и така се укрива оборот от 30 до 70%.

Ивайло Мирчев беше категоричен, че НАП няма 120 софтуера, а сертифициран софтуер отпреди пет години, което означава „каменната ера“, и попита дали приходната агенция не разполага със софтуер, който може да се сертифицира. Той предупреди, че ще има протести на бизнеса. „Вие опитвате да борите сивата икономика с технологии отпреди 10-15 години“, посочи той и настоя да има закон за фискализация, който да регулира отношенията с бюджета.

Пари за национална сигурност

Дебатите в пленарната зала се прехвърлиха върху разходите, които държавата предвижда, за да осигури националната сигурност.

Депутатът от „Морал, единство, чест“ проф. Николай Радулов нарече държавната план-сметка „бюджет на националната несигурност“. Той посочи, че бюджетът е направен за тройкаджии – първо са дадени крайните резултати, а след това е направена задачата.

„Бюджетът за сигурност е екстензивен, защото повече от 90% отиват за всички служби за заплащане на персонала, а процентът на капиталовите разходи е малък“, посочи депутатът Радулов. „За МВР има 1,2% за капиталови разходи – затова им тече покривът, когато вали. За ДАР – 1,2%, за ДАТО – 3,1%, там е повече, защото се работи с техника, НСО – 2% за капиталовите разходи, но всяка година актуализираме бюджета, защото автопаркът им е изключително стар“, изброи той разпределението на бюджетните средства.

Той определи стратегията в сектор „Сигурност“ като издръжка на много служители с високи заплати, но в технологично остаряла среда и определи финансовия закон като „бюджет за националната несигурност“, който няма да осигури защита в среда с киберзаплахи. Той подчерта, че мерките не предвиждат „да сме съвместими с ЕС“.

Маноил Манев от ГЕРБ-СДС обясни, че заплатите на специалистите в ДАТО и ДАНС не са високи и обърна внимание на Радулов, че политиката по сигурността не е обърната само към заплатите на персонала.

Атанас Атанасов от ПП-ДБ заяви, че бюджетите на спецслужбите не са били обсъдени в парламентарните комисии. „Сега се налага да го правим на пленарното заседание, но никой нищо няма да разбере“, смята той.

Дълг vs ръст на икономиката

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов обяви проекта на бюджет за вреден и престъпен, за "бюджет на фалита" и заяви, че те няма да го подкрепят.

„Има предвиден нов 20 млрд. лв. дълг, идеята на правителството е да си купи още малко време“, смята той. Според него икономиката е в състояние на фалит, увеличават се глоби, въвеждат се нови, прави се всичко да се утежни положението на малкия бизнес.

Костадинов също се обяви против въвеждането на СУПТО.  „Ако не бръкнат реално в джоба на обикновения българин, управляващите няма как да вържат бюджета. Оборот от 160 лв. на ден, който прави малкият бизнес, ли ще изсветлявате, г-жо Петкова“, обърна се той към финансовия министър и предупреди, че тези хора на практика ще фалират, и ще започнат да продават от къщите си незаконно.

Теменужка Петкова направи ретроспекция защо размерът на дълга е такъв и отбеляза, че България е на едно от челните места по най-нисък дълг в рамките на ЕС. „От 2022 г. насам традиционно се поддържа дефицит от 3% от БВП, което е максималната стойност, която може да поддържа съответната държава", заяви тя и обясни, че колкото повече се увеличава БВП в абсолютна стойност, расте и дефицитът.

Петкова даде пример с предишното управление, в което финансов министър беше Асен Василев от ПП-ДБ, в което също растяха разходите за персонал, за социални и здравноосигурителни плащания и пенсии, до 34 млрд. лв.

Асен Василев напомни, че съотношението дълг-икономика леко спада през трите години, когато е финансов министър. „Тази година вдигнахте с 3 процентни пункта съотношението дълг към БВП, защото извън дефицита изтеглихте 9 млрд. лв. допълнителен дълг, който не е за заплати, за покриване на дефицит, за пенсии, а за касичките Българска банка за развитие, Български енергиен холдинг и други държавни предприятия“, насочи критиката си депутатът.

Той обясни, че разходите за съд, прокуратура, за Висшия съдебен съвет, „където сега заплатата е около 24 хил. лв., но ще стане 30 хил. лв.“, означава, че парите там са повече от това, което плащат като данъци всички български фирми, взети заедно.

„Всички корпоративни данъци са по-малко от това, което ще похарчите за съд, прокуратура и системата за сигурност, това нормално ли е“, попита бившият финансов министър.

Хюсни Адем от „Алианс за права и свободи“ (АПС) заяви, че предлаганият бюджет е на пропуснатите възможности и днес получаваме счетоводен баланс. Той е на мнение, че бюджетът е плод на политическа сделка, затова и няма да гласуват в негова подкрепа.

„Дългът расте много сериозно всяка година“, посочи депутатът. Според него правителството си купува комфорта да управлява. Адем смята, че най-голямата слабост на този бюджет е неговата тотална зависимост от увеличаване  на данъчната и осигурителна тежест и най-вече зависимостта му от външния дълг, без реални мерки за стимулиране на производството, иновациите и предприемачеството. Хюсни Адем обърна внимание, че с тази план-сметка се ощетяват общините.

Репликира го Красимир Йорданов („БСП-Обединена левица“), който обяви, че средствата за общините нарастват с 12% и „бюджетът показва грижата за хората“.

Икономистът Мартин Димитров от ПП-ДБ определи Бюджет 2026 като „най-левичарския и рисков бюджет за последните 25 години“, който е удар срещу бизнеса, домакинствата, българските граждани, на които се намалява покупателната способност.

„Дългът нараства. Вместо да строим по 100 км магистрала за година, през следващите три години ще трябва да плащаме за лихви по дълга“, отчете той. Мартин Димитров подчерта, че ГЕРБ и „Има такъв народ“ „се крият и не защитават бюджета и се превръщат в социалисти.

Той призова българите да излязат на протест срещу така предложения бюджет.

Аргументи за увеличение на данък и осигуровки

Финансовият министър защити проектобюджета и посочи, че всички разходи са съгласно закона, и подчерта, че не е променена законовата рамка на ПП-ДБ от годините на управлението им. „Няма 1 лев измислени разходи или надградени над действащото законодателство“, категорична е Теменужка Петкова.

Тя изтъкна, че увеличение има само върху един данък – върху дивидента, който в момента е най-ниският в Европейския съюз.

По думите ѝ причина за увеличението е стремежът да бъдат изравнени доходите от труд и тези от капитал. „Осигуровките се вдигат с 2 проценти пункта, след като последното увеличение беше с 1 процентен пункт през 2018 г. За да си покрием всички тези разходи, трябва да имаме източник“, аргументира се финансовият министър.

В изказването си от парламентарната трибуна председателят на парламентарната група „БСП-Обединена левица“ Драгомир Стойнев каза: „Десните, изпуснахте целия преход. В най-значимите, най-хубавите неща, които се случиха на България, десните не участвахте в управлението, и сега отново сте извън борда. Вие от дясно, заради липсата на политики, призовавате към насилие, толкова сте отчаяни, че призовавате за блокажи и разправии с хората“, каза депутатът. Стойнев се противопостави на начина да се предизвика недоволството на хората.

Съпартиецът му Атанас Атанасов смята, че Бюджет 2026 показва ясно посоката на развитие на държавата. Депутатът отбеляза, че бюджетът е социален и при влизане в еврозоната хората трябва да са спокойни, че държавата стои зад тях. Той подчерта, че в него са заложени увеличения на възнагражденията на лекари, учители, медицински сестри и редица други професии.

Атанасов е на мнение, че увеличаването на максималния осигурителен доход е мярка, която укрепва социалните системи и гарантира устойчиво финансиране на политики. „Какво като имаме най-ниския дълг в ЕС, когато имаме най-ниските доходи и най-лошата инфраструктура, не успяваме да привлечем инвестиции“, коментира депутатът и смята, че се налага да има „смело мислене, а не само числова дисциплина“.

По пътя на конвергенцията

Любен Дилов от ГЕРБ-СДС взема думата и подчерта, че идва време да се плаща сметката и затова трябва политически кураж. Той дори се е надявал в бюджета да има по-сериозни данъчни промени, но заради приемането на еврото се налага бюджетът да бъде малко по-социално отговорен с мерки, които да защитят хората от финансови трусове.

Председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов е на мнение, че както винаги, дебатът за бюджета се превръща в политически декларации. Според него част от опозицията отказва да си признае, че вината за този бюджет и за тези числа е тяхна. Йорданов смята, че се спазва законът за минималната работна заплата и другите закони в тази сфера, които постоянно увеличават и индексират социалните разходи.

Той сравни инерцията от последните четири години за левичарски бюджети с движението на автобус по хлъзгав път. „Ако имате засилен автобус с пътници по надолнище, което е хлъзгаво, само идиот ще натисне спирачките рязко, защото ще убие всички вътре“, направи емоционално сравнение депутатът.

Йорданов потвърди, че сега се правят бавни постепенни мерки. „Воят за бюджета от една страна е – спазвайте закона и давайте парите на хората! Веднага след като се обещае, че ще се гарантират тези средства, започва другият вой – защо ги давате“, коментира той.

Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“ смята, че Бюджет 2026 можеше да бъде и по-добър. „Право на държавата е да регулира процесите, това правим и смятам, че го правим правилно“, подчерта той. Депутатът отбеляза, че и сега България е с най-нисък дълг в ЕС, но смята, че през годините трябваше да вземаме заеми, за да оправим инфраструктурата в страната.

Той направи ретроспективен анализ защо ДПС подкрепя този вид политика. „17 години поддържахме почти най-ниската данъчна осигурителна тежест в Европа, със съзнанието, че така поддъдържаме конкурентоспособност на българския бизнес, който е млад и не може да отговори на европейските изисквания за конкурентна среда. Сега, когато вдигаме с 2% данък дивидент чухме, че това е разстрел за българския бизнес“, коментира той.

Цонев отбеляза, че от данък дивидент вместо рекапитализация и инвестиции от бизнеса „получихме лично потребление на собствениците“. Той подчерта, че все пак много от  компаниите не са го направили.

„Колеги от дясното, аз съм икономист, няма догми в икономиката“, обърна се депутатът към опозицията. Той е категоричен, че не се налага да се правят промени както преди ковид кризата.

 „Правена ли е връзка между дълг, доходи, инфраструктура и сега конвергенция“, попита риторично той и заяви, че сега се налага скокообразно да растат. Той обясни, че от ДПС винаги са подкрепяли бюджет с по-висок дълг към БВП, дори при липса на мнозинство, след като страната ни е на първо място с най-ниска задлъжнялост, която в еврозоната е 90, а при ЕС – 82%. 

*Статията е допълнена към 17 часа.