Ще проработят ли мерките за пестене на енергия?

Не можем да очакваме спестявания повече от 10-15% в крайното потребление с мерките, с които се насърчава пестенето на енергия. Тези мерки са с ограничен времеви ефект – могат да работят в рамките на един сезон, оттам нататък ефектът се губи. Единственият видим резултат можем да получим, ако прилагаме системни мерки за енергийна ефективност при крайното потребление. Това мнение изрази в ефира на Bulgaria ON AIR Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност.

Той уточни, че в тези мерки се включва сградната обвивка, която трябва да е в идеална форма, за да се оптимизира потреблението в домовете. „Ако не може да се повлияе на разходите за отопление, не може да се очаква огромен ефект върху месечната сметка за енергия“, смята експертът.

Доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН посочи, че Европейската комисия излезе с решение за това как трябва да изглежда пестенето, като „един от императивите беше, че до месец март енергийното потребление в Европа трябва да падне с 10%“.

„Това, с което започваме, трябва да бъде определен прозорец от една десета от времето на денонощието, в което потреблението трябва да падне с 5% в пиковите часове. Тези мерки: докладване, обаждане, засичане, топломери – не са толкова работещи“, смята икономистът.

Той даде пример с Румъния, където е приложен работещ вариант с две тарифи на електромерите. „Няма по-лоялно нещо от човек, който бива стимулиран с пари, така че високите сметки за голямото потребление са работещ вариант“, коментира доц. Сарийски.

Драгомир Цанев потвърди, че когато прилагаме политики, трябва да имаме система от стимули и ползи, които крайните потребители да усетят.

Доц. Сарийски е на мнение, че има различни варианти и даде пример с подпомагане на енергийно бедните, защото според него икономическите стимули са най-работещите. Той предположи, че глобите със сигурност ще имат ефект, но смята, че по-важно е прилагането на санкции.

Според икономиста високите цени дисциплинират хората и вариантът е ценови шок, а ЕК върви в обратна посока на това, от което бягаме вече 30 години.

„Не смятам, че с глоби и обаждания е начинът, по който да убедим хората – това, което трябва да направим, е да обясним кое е добре за тях. Голяма част от енергията, която похабяваме, се базира на това, че ние си осигуряваме недостатъчно здравословни условия в домовете, заяви Цанев. – За нас е по-добре зимата да живеем на по-ниски температури от 19-20 градуса, лятото на по-високи от 25-26, защото така избягваме температурните шокове.“

Експертът отбеляза, че цените ще са стимул за навлизането на иновациите и за много по-отговорно отношение към мерките за енергийна ефективност. Цанев обясни, че зеленият водород е вариант, но не в битово отопление и на по-малки обществени сгради. „Той има приложение в големи консуматори като транспортната индустрия и там ще се търсят иновации", надява се Драгомир Цанев.

Мартин Чилев се включи от Германия и напомни, че от 1 септември там има план за пестене на енергия. Част от мерките са нощно време сградите да не бъдат осветявани. Витрините в магазините и рекламите също ще бъдат изключвани вечерта с цел икономия. "Насърчава се пестенето на енергия в публичния сектор, целта е да може резервите да се запълнят до максимум. Отделно, битово също хората се насърчават да намалят използването на енергия", обясни той и уточни, че по телевизиите се споменават начини, по които да се намали температурата в битовото ежедневие на хората.

Чилев допълни, че вижда отражение в месечния баланс на разходите си, но смята, че още е рано да се каже дали има финансови ползи от пестенето.

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.