Ръководството на "Булгаргаз", представители на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и кралският адвокат на Великобритания са "успели да спасят" договора за доставка на газ от Азербайджан в края на 2021 година. Тогава България подписа анекс с азербайджанския доставчик, защото газовата връзка IGB, която съгласно договора е трасето на газа, не беше готова в срок.
Това разказа в пленарната зала на Народното събрание номинираният за кандидат за министър на енергетиката Николай Павлов, който беше начело на "Булгаргаз" по това време и уволнен през февруари 2022 година. Той взе думата по време на дебатите за избор на кабинет, след като бившият премиер Кирил Петков заяви, че не би подкрепил кабинета "Габровски" заради част от предложенията за министри, включително и Павлов.
По думите на Петков има данни, че България е загубила милиони от решението на бившия директор на "Булгаргаз" да не получава цялото количество природен газ от Азербайджан по алтернативно трасе, а само 1/3, или около 300 млн. куб. метра газ годишно. Според Кирил Петков това действие е било в услуга на "Газпром".
Неговият кабинет подписа анекс, по силата на който от 1 юли страната започна да получава пълните количества газ от Азербайджан по алтернативни трасета. Цената беше по-висока от договорената преди години, но в този момент страната беше поставена в ситуация да осигури доставките на газ, след като "Газпром" едностранно спря да изпълнява договора.
От 1 октомври IGB влезе в експлоатация и България вече получава газ спрямо записаното в договора, което свали съществено и цената на газа от Азербайджан.
Николай Павлов коментира от парламентарната трибуна, че договорката за получаване на пълните количества газ по алтернативно трасе е била на 4 пъти по-висока цена и е довела до допълнителни плащания в размер на 178 млн. долара. Увеличени са и разходите за "Булгаргаз" за доставката, защото увеличената цена завишава и стойността на банковите гаранции по договора.
Кандидатът за енергиен министър беше категоричен, че уволнението му е било продиктувано от желанието "да бъдат върнати посредниците" при доставката на газ за България. За целта е трябвало да бъде отстранено ръководството на "Булгаргаз" и на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов.
Мандатът на Иван Иванов изтече преди години, но заради политическата криза парламентът не успя да му намери заместник. В крайна сметка в началото на 2022 година той беше сменен с кандидата на "Продължаваме промяната" Станислав Тодоров. Само няколко месеца по-късно обаче Конституционният съд прецени, че при процедурата за назначението на Тодоров са извършени нарушения и начело на регулатора отново беше върнат Иван Иванов.
България започна да купува природен газ от търговци, след като "Газпром" спря доставките на газ в края на април 2022 година.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
Сериалът "Тед Ласо" променил живота на Хада Уодингам
Как да изградим увереност?